– О, влюбена съм в това — каза тя, когато й го подаде. – Мислиш ли, че може да ми стои добре?
Не знам дали този град ще е в състояние да понесе колко добре ще изглеждаш в този костюм – каза той.
– Наистина ли? – Тя го огледа за петна. – Ще го пробвам.
Кам махна на една висока жена с табелка с името й.
– Имате ли нещо против да ни заведете до пробните?
– Отзад – каза жената и отведе Кам и Лилит до един ъгъл, отделен с жълта фланелена завеса.
– Влизай, малката – каза Кам.
Пробната беше разхвърляна, със стари поли, пелерини тип „пончо“, широкополи сламени шапки и пижами, висящи по закачалки и куки на стените. Изглеждаше сякаш всичко, което е било пробвано и отхвърлено през последното десетилетие, просто беше оставено там на купчина.
– Хайде, влизай – каза Лилит, дръпна завесата и я затвори зад двамата.
Вътре светлината беше различна; крушките с гореща бяла светлина омекваха до по-нежно, почти романтично сияние през прашните абажури.
– Обърни се, докато облека това – каза тя.
– Не искаш ли да изчакам отвън? – попита Кам.
– Казах ти какво искам – каза Лилит. – Обърни се.
Кам се подчини. Заслуша се в звуците, които тя издаваше, когато се движеше, тихото й поемане на дъх, мекият звук от тупването на раницата й на пода, лекото пляскане на ластика, когато вдигна косата си и я прибра на конска опашка. Нещо докосна леко рамото му и той осъзна, че Лилит се съблича. С всичките дрехи, струпани на купчини отзад, в пробната нямаше много място за движение, така че докато Лилит се измъкваше от джинсите си, голият й хълбок се бутна в Кам. Крилете му започнаха да парят от порива да ги разпери.
– Ще си пробваш ли дрехите, или какво? – попита Лилит.
Това бе вълнуващо чувство – да знае, че зад него ставаше нещо опасно сексапилно, но да не може да види нищо от него, нищо от нея. Кам се чувстваше, сякаш двамата с Лилит имаха тайна, момент, който си беше само техен.
– Да – той си смъкна якето.
Скоро стояха, опрели един в друг голите си гърбове. Допирът до кожата на Лилит в тихото, преградено със завеса пространство беше опияняващ. Все едно бяха обратно на брега на река Йордан. Тялото му можеше да разпознае всяка извивка на нейното, без да я вижда.
Дали и Лилит разпознаваше неговите? Заради Луцифер тялото на Кам съвсем не беше такова, както в Ханаан, но все пак копнееше да разбере дали такава близост пробуждаше спомените й.
– Йо! – провикна се Джийн отвън. – Трябват мнения.
– Само минута – обади се Лилит, докато двамата с Кам припряно се напъхваха в дрехите си.
Кам вдигна ципа на панталоните с тънкото райе и миг по-късно почувства върховете на пръстите й на раменете си, когато го завъртя с лице към себе си.
Само че Лилит не беше облечена в карирания костюм. Вместо това се беше пъхнала в светлосиня рокля с чисти, семпли линии. Деколтето беше ниско изрязано, но не дълбоко. Линията на подгъва се спускаше леко до средата на бедрата й. Сигурно току-що я беше намерила в купчината в пробната, но изглеждаше ушита специално за нея.
– Изглеждаш прекрасно – каза той.
– Благодаря – каза Лилит. Огледа костюма му, който сякаш беше направен за предишния Кам – не за сегашното му тяло. – На закачалката изглеждаше обещаващо – каза вежливо. — Но донякъде ти придава излъчване на търговец на стари коли.
– Идеално – каза той, – защото ти изглеждаш като щедра, млада и съблазнителна домакиня от петдесетте, тръгнала да си търси „Кадилак“ втора ръка.
– Ъх – изписка Лилит, но се смееше. – Свали това незабавно, преди трайно да си прихванал гадното му излъчване.
– Какво да облека вместо това? – попита Кам, също през смях.
– Каквото и да е друго! – Лилит грабна сиво вълнено пончо с жълти и оранжеви цветя от една кука на стената в дъното на пробната. Имаше вид, сякаш някога беше принадлежало на някой мексикански десперадо. – Ето!
Кам посегна зад обемист зелен халат за баня и измъкна розова, сатенена хавайска рокля без презрамки.
– Само ако пробваш това.
– Приемам предизвикателството ти – каза Лилит закачливо и взе роклята. С показалеца си направи знак на Кам да се обърне.
Отново бяха с гръб един към друг, Кам – заставащ много неподвижно всеки път щом почувстваше голата кожа на Лилит да докосва неговата. Затвори очи и си представи как хавайската рокля се плъзга надолу по извивката на хълбоците й.
Когато тя се обърна, Кам с възхищение откри, че беше откъснала бяло копринено цветче от орхидея от няколко подбрани изкуствени растения в ъгъла на пробната. Беше затъкнато зад ухото й.