– Лилит – каза той. Искаше да й каже цялата истина. Мъчително му беше да разбира какво чувства тя по-добре, отколкото самата тя разбираше.
Но преди той да успее да каже нещо повече, Лилит избухна в смях. Звукът беше насилен, не присъщият й мелодичен смях.
– Какво беше това? – попита тя. – Съжалявам, нервна съм.
Кам се опита да се засмее:
– Шегуваше ли се?
– Може би. – Лилит подръпна копчетата на гърба си, сякаш роклята я задушаваше. — Но усещам гнева си толкова истински. Сякаш искам да изтръгна с нокти лицето от черепа ти.
– Леле — успя да каже Кам.
– Най-странната част обаче – продължи Лилит, като го оглеждаше внимателно – е, че ти се държиш, сякаш го заслужаваш. Бясна съм ти, а нямам представа защо. Но почти ми се струва, че ти знаеш. – Тя притисна юмруци към слепоочията си. – Полудявам ли?
Той изучаваше бродираната лоза, която пълзеше по торса й. Трябваше да я измъкне от тази рокля.
– Другата ми харесваше повече – излъга той, върна се в пробната и вдигна модерната синя рокля от пода. Изглеждаше евтина и лесна за забравяне редом до сватбената рокля на Лилит. – Ето, нека ти помогна да се измъкнеш от това старо нещо. Мирише на нафталин.
Но Лилит отблъсна ръката на Кам от копчетата на врата си.
– Би трябвало да купя тази. – Гласът й беше далечен. – Кара ме да се чувствам... повече като себе си. – Провикна се към продавачката: – Колко е тази рокля?
– Никога преди не съм я виждала – дойде отговорът на жената миг по-късно. – Или току-що е пристигнала, или си стои в онази купчина в пробната от цяла вечност.
Кам знаеше, че е първото – и освен това знаеше кой я беше занесъл там.
– Каква е най-добрата ви цена? – попита Лилит и Кам я чу как отваря ципа на раницата си и рови из портмонето си. – Имам... два долара и петдесет... и три цента.
Кам тръгна след нея.
– Може би не бива...
– Е каза продавачката. – В петъците роклите са на половин цена, а повечето хора по тези места имат по-различен стил от... каквото там е това. Ще ми платите вашите два и петдесет и три на касата.
– Чакай... – поде Кам.
– Страхотно – каза Лилит, отдалечавайки се с шумолене от него надолу по пътеката, все още облечена в роклята.
Докато се преобличаше обратно в собствените си дрехи, Кам забеляза мъничък гаргойл от резбовано дърво да седи върху лавица с дреболии, с поглед, обърнат навън от пробната. Кам и Лилит най-сетне започваха да се разбират. Но Луцифер не можеше да търпи това. За да спечели облога, му беше нужно Лилит да остане хваната като в капан — дори облечена – в яростта си. А тя никога не бе била по-разгневена на Кам, отколкото в последния ден, когато бе носила тази рокля.
Сега, три хилядолетия по-късно, щеше да я носи отново и да почувства отново онази ярост – в нощта на училищния бал, когато Кам щеше да се нуждае най-много от прошката й.
13.
Безсмъртна моя
Лилит
Шест дни
– Може ли вече да сваля това нещо? – попита Брус в събота, дърпайки тениската, която Лилит беше завързала на възел около главата му като превръзка за очи.
– Можеш да го свалиш, когато аз кажа – каза му Лилит. От седалката си в обществения автобус на Кросроудс тя натисна жълтия бутон с надпис „Изход“, за да даде знак на шофьора да спре на следващата спирка. Ако не се брояха двамата възрастни хора, които си деляха десертче „Туикс“ в предната част на автобуса, Лилит и Брус бяха единствените пътници.
– Сърби ме от него – изхленчи Брус. – И мирише.
– Но съвсем определено ще си заслужава. – Лилит покри с ръка очите на братчето си, защото ако беше на негово място, определено щеше да наднича. – Сега, хайде.
Стомахът на Лилит се стегна на възел, когато автобусът се натъкна на поредица от дупки в пътя. Беше нервна. Искаше това да бъде специално, нещо, което Брус щеше да запомни. Нямаше търпение да види лицето му, когато разкриеше изненадата.
Когато автобусът спря, Лилит поведе Брус надолу по стълбите и през една пресечка, после спря за миг пред витрината на един магазин, като потупа джоба си, за да се увери, че парите, които й беше дала майка й, са още у нея.
Когато преди два дни майка й беше открила всички продукти, претъпкали хладилника им, бе подложила Лилит на истински разпит откъде ги е взела. Лилит излъга – нямаше начин да задълбае в историята с Кам пред майка си, — като каза, че дава уроци по китара на едно хлапе от училище за малко допълнителни пари. Майка й беше погледнала Лилит с искрена изненада, после беше направила нещо безпрецедентно: беше прегърнала дъщеря си.