Лилит беше толкова изненадана, че остави прегръдката да се проточи.
А после снощи, когато майка й се прибра от работа, почука на вратата на Лилит. Момичето се взираше в дрешника си, но бързо затвори вратичката му, скривайки странната бяла рокля, която висеше вътре. Вече я беше пробвала два пъти, откакто се върна от магазина за стари вещи. Роклята я караше да копнее за нещо, което не можеше да облече в думи. Беше толкова старомодна, но стоеше на Лилит по-добре от каквото и да е друго, което бе носила някога. Не можеше да спре да мисли как я беше погледнал Кам, когато се обърна към него в пробната.
– Здрасти, мамо – каза тя небрежно, като отвори вратата си.
Майка й подаде банкнота от двайсет долара.
– Какво е това?
– Мисля, че му казват „джобни пари“ – каза майка й с усмивка. – Имах малко допълнителни пари тази седмица, след като ти се погрижи за продуктите. – Тя направи пауза. – Беше наистина щедро от твоя страна, Лилит.
– Няма проблем – каза Лилит. Не е кой знае какво.
– За мен е. – Тя кимна към парите в ръката на Лилит. – Позабавлявай се. Вземи Брус с теб.
Тя така и направи.
– Къде сме? — изхленчи Брус, чешейки се по челото, където превръзката за очи беше стегната здраво.
Лилит го хвана за ръка и се провря през вратата от затъмнено стъкло в „Лейнс“, единствената алея за боулинг в Кросроудс. Връхлетя я струята въздух от климатика; мирисът на евтина, поръсена с риган пица и сирене начо с остра миризма; проблясващите светлини над алеите; подхранваните от захарта писъци на сто деца.
А после, издигащ се над всичко друго, пукащият звук от топка за боулинг, събаряща десет кегли.
– Страааайк! – извика Брус, все още с вързани очи, с вдигнати във въздуха юмруци.
Лилит смъкна превръзката:
– Как разбра?
Очите на брат й се разшириха. Той залитна напред, после застина, подпирайки лакти на една машина за лъскане на топки.
– Не съм – каза накрая. – Преструвах се.
После тя остана без въздух, когато Брус се блъсна в нея, прегръщайки я с цялото си тяло.
– Цял живот съм искал да дойда тук! – извика той. – Всеки ден умолявах мама да ме доведе тук! А тя винаги казваше...
– Знам – каза Лилит.
– „Ако някога се оправиш, синко“ – изрекоха Лилит и Брус в един глас, имитирайки уморения тон на майка си.
От последното посещение на Брус в болницата майка им беше имала моменти на ведро настроение, дори на нежност, като снощи. Тази сутрин обаче, когато Лилит я покани да дойде с тях в „Лейнс“, тя й се сопна, задето не помни, че се бе съгласила да поеме една смяна във вечерното училище.
– Сега съм по-добре. – Брус се засмя, сякаш все още не можеше да повярва. – И затова сме тук! Благодаря ти!
– Удоволствието е мое. Всъщност удоволствието е на мама – каза Лилит, като показа парите на Брус.
– Невероятно!
Лилит примигна, за да прогони сълзите от щастие, докато наблюдаваше как брат й попива всичко с поглед. Той беше като хипнотизиран от вида на едно момиче на неговите години, залитащо под тежестта на блещукаща топка за боулинг, от децата, които дъвчеха пица, докато чакаха реда си да целят кеглите. Твърде рядко му се удаваше възможност да бъде нормално хлапе.
Тя хвърли поглед из алеята за боулинг и се изненада, когато забеляза Карън Уокър от класа си по биология да хвърля топката в една алея в далечния край на залата. Беше с няколко момичета, които Лилит разпозна от училище: всичките надаваха ликуващи възгласи в чест на Карън, щом успееше да отбележи удар.
Карън беше стеснителна, но никога не се беше държала грубо с Лилит и отиваше на бала с Луис, което й печелеше точки в класацията на Лилит. Плюс това, сигурно се интересуваше поне малко от музика, защото се беше съгласила да помага на Клоуи с настройването и поддръжката на китарата й. Лилит никога не си беше мислила, че може да бъде приятелка е Карън, но сега й се стори глупаво да не отиде да й каже „здрасти“.
– Ще взема обувки за двама ни – каза Лилит.
– Не искам да играя боулинг – каза Брус и поклати глава.
Лилит го зяпна:
– Не искаш ли?
– Не. — Очите му светнаха, когато посочи към тъмна врата след автоматите за закуски. Червени, жълти и зелени светлини примигваха над подобния й на пещера вход. – Аркадата.
Лилит се усмихна. Погледна отново към алеята на Карън Уокър, но това беше денят на Брус. Може би щеше да поговори с Карън утре.
– Води – каза на брат си.
Последва Брус в залата за електронни игри, изненадана колко успокояващо бе излъчването й. Нямаше прозорци или горно осветление. Никой не гледаше никой друг в очите. Всеки беше свободен да се съсредоточи върху собствената си фантазия, била тя подгизнала от кръв или съдържаща карирано флагче.