Брус разгледа всяка от игрите: прекара дълго време, като гледаше стряскащ зелен демон, нарисуван с боя отстрани на една игра, наречена „Копието на смъртта“. Скоро стояха пред маса за въздушен хокей. Брус взе една от оцветените във фосфоресциращ цвят лопатки и я плъзна наоколо, като издаваше звуци, сякаш сече нещо.
– Хайде – подкани той Лилит, като плъзна другата лопатка към нея. – Да играем.
Тя пъхна монети от по двайсет и пет цента под масата за въздушен хокей. Брус изписка, когато струята хладен въздух нахлу от малките дупчици.
– Готова ли си да те размажа?
– Не си ме попитал това току-що – каза Лилит, като хвана другата лопатка и зае позиция зад голлинията. Брус беше толкова развълнуван; Лилит откри, че чувството бе заразително.
– Вече не съм болен – каза брат й, – така че никакви такива глупости от рода на „да оставим Бруси да спечели“, ясно ли е?
– Щом така искаш – каза Лилит.
Никой от тях не беше играл въздушен хокей преди, но, изглежда, имаше два метода за хвърляне на шайбата: точно направо или леко встрани. Наклониш ли шайбата, противникът ти трябваше да се хвърли и да отскочи като глупак. Ако стреляш направо, можеше да го унижиш, когато шайбата се удареше в задната част на голлинията.
Брус предпочиташе страничния удар. Три пъти опита да отбележи точка от сервис, после възприе по-неясна тактика. Задържа шайбата в своя ъгъл смущаващо дълго време, после посочи през рамо и се провикна: „Хей, какво е това ей там?“, точно преди да запрати шайбата към Лилит.
– Добър опит – каза Лилит и запрати прав изстрел в неговата голлиния.
През първата половина от играта тя имаше надмощие, но Брус не се разколебаваше. Изглежда, си изкарваше страхотно.
Когато резултатът се изравни до пет на пет, по високоговорителите прозвуча „Вуе Вуе Love“ на „Евърли Брадърс“. Лилит започна да приглася, без да осъзнава какво прави, докато Брус запя с нея. Не бяха правили това от години. Брат й имаше смайващ глас, пееше правилно дори докато забиваше хокейната шайба с всичка сила.
После от тъмнината зад Лилит трети глас запя в съзвучие с техните. Когато се обърна, тя видя Кам, облегнат на Mr. Pac-Mac, да ги наблюдава и се отказа от един важен гол.
– Даааа! – възкликна ликуващо Брус. – Благодаря, Кам!
– Какво правиш тук? – попита Лилит.
– Не спирай да играеш или да пееш заради мен – каза Кам. Носеше черна плетена шапка и черни слънчеви очила, ципът на рокерското му яке беше вдигнат догоре. На Лилит й хареса как изглеждаше. – Гласовете ви са сплотени като моряшки възел.
– Какво значи това? – попита Брус.
– Връзката ви е силна – каза Кам. – Няма по-прекрасна музика от тази хармония между брат и сестра.
– Имаш ли братя и сестри? – попита Лилит. Той никога не говореше за семейството си или за миналото си. Сети се за посещението си на улица „Добс“ и зелената палатка, от която го беше видяла да излиза. Наистина ли живееше там? Делеше ли я с някой друг? Колкото повече време прекарваше с Кам, толкова по-странно й се струваше да знае толкова малко за него.
– И по-важното – каза Брус, като се възползва от разсейването на Лилит и някак успя да вкара последния гол. – Искаш ли да изпълниш победния удар?
– Знаеш ли, никога не съм имал тази чест – каза Кам и се усмихна на Лилит.
Тя подаде лопатката си:
– Заповядай.
Кам си свали тъмните очила и ги остави на една коктейлна масичка с телефона си. Взе лопатката от Лилит и този път, когато пръстите им се докоснаха, Лилит беше тази, която остана неподвижна, за да остави докосването да продължи още малко. Кам забеляза – тя се досети от начина, по който й се усмихна, когато зае позиция, и начина, по който погледът му се задържа върху нея, въпреки че той се готвеше да играе. Лилит се изчерви, когато той пусна нова шепа монети по четвърт долар и играта започна.
Брус разгроми Кам с първия си сервис. Кам се опита да отклони шайбата, но я запрати право в ъгъла на Брус. Брус освободи шайбата и в миг я вкара във вратата на Кам.
– Да! – изкрещя Брус.
– Зимните обекти не би трябвало да се движат с такава скорост – каза Кам.
Очарована от това, че той играеше толкова сериозно с брат й, Лилит измъкна черно столче изпод коктейлната масичка и седна.
Кам беше ловък играч: тялото му се движеше буйно напред и назад, докато замахваше с лопатката. Но не се движеше достатъчно бързо, независимо дали оставяше нарочно брата на Лилит да вземе надмощие, или не. Изглежда, Брус ставаше по-добър с всеки гол, който бележеше.
Добре беше, че между двамата се установяваше връзка. Откакто баща им бе забягнал от града, не беше имало много мъже, които Брус да взема за пример, но с Кам си паснаха моментално. Лилит знаеше защо. Кам беше забавен, непредсказуем. Беше вълнуващо да си близо до него.