Кам стисна юмруци.
– Последен шанс да се откажеш – каза Луцифер.
Кам поклати глава в безмълвна ярост. Докато гледаше как Лилит се отдалечава, се боеше, че най-накрая я беше изгубил завинаги.
– Не е чак толкова лошо – каза Луц и измъкна сгъната бележка от задния си джоб. Подаде я на Кам. – Директорът ще те приеме сега.
* * *
Бюрото на секретарката пред кабинета на Таркентън беше празно, а вратата на директора беше затворена. Кам оправи тениската си с надпис „Апетит за унищожение“17, която беше взел от магазина за стари дрехи, среса косата си с пръсти и почука.
Вратата се отвори рязко.
Той влезе колебливо и не видя никого.
– Господин Таркентън? Сър? Искали сте да ме видите?
– Аррррррррггггхххх!!! – Иззад вратата изскочиха Роланд и Ариана и се превиха от смях. Ариана затръшна вратата зад Кам и я заключи.
– „Сър? Искали сте да ме видите?“ – изрече тя с най-добрата си имитация на гласа на Кам.
– Това е най-забавната дивотия, която съм виждал от столетия насам, сър – каза Роланд.
– Да, да, насмейте се до насита – каза Кам. – Простете, че се опитвам да се слея с обстановката тук.
Хвана се, че прегръща Роланд, после Ариана. Те бяха последните същества, които някога беше очаквал да се появят тук, но никога не се бе чувствал по-благодарен да види приятелите си.
– Стараеш се, мой човек – каза Ариана и избърса очи. Беше си обръснала главата и беше облечена изцяло в черно. Единственото цветно петно по нея беше яркооранжевият ръб на изкуствените й мигли. – И това много ми харесва. Но, ъх – тя направи гримаса, като хвърли поглед към корема на Кам, – какво е това бирено шкембенце?
– Идеята на Луцифер за забавление – каза Кам. – Смяташе, че ще бъде отблъскващо, но Лилит дори не може да види разликата – поне не можеше да я види, когато ме харесваше. Не знам как стоят нещата сега. – Той погледна приятелите си, обзет от силна емоция. – Как изобщо влязохте тук?
– Също идея на Луцифер за забавление – обясни Роланд. Изглеждаше изискан в ушит по поръчка костюм на тънко райе и лавандулова риза с френски маншети, и ухаеше на скъп одеколон.
– Правилно – каза Кам, разбирайки мигновено. – Знае, че ще загуби, затова иска вие двамата да ме разубедите да продължа с нея.
– Възможно е, братко – каза Роланд, – но сме съгласни с него по този въпрос.
– С други думи – каза Ариана, – какво правиш, Кам?
– Ако не бъркам – отбеляза Кам, – последния път, когато те видях, ти предложи да поправя грешките си. Помниш ли?
– Не така! – Ариана бутна Кам. – След като Лус и Даниел спечелиха на жалката ти душа втори шанс... аз просто – искам да кажа – човече.
В „Меч и кръст“ Ариана и Роланд говореха за Лус и Даниел, сякаш влюбените ангели бяха образец за любов, който останалите трябваше да следват. Но така, както Кам виждаше нещата, Лус и Даниел всъщност винаги се бяха интересували само един от друг и това напълно го устройваше. Те никога не бяха възнамерявали да започват революция.
И все пак някак го бяха направили. Заради избора на Лус и Даниел да рискуват всичко за любовта Кам беше тук, в Кросроудс.
– Не търся съвети – каза Кам.
– Това още не е спряло Ариана. – Роланд се облегна на бюрото на Таркентън. – Защо да захвърляш цялото си бъдеще заради един нагласен бас с дявола? А после, когато ти предлага да те освободи от този облог, защо да отказваш?
Кам беше наясно, че отвън това изглеждаше невъзможно: петнайсет дни, за да накара едно момиче да го обикне – момиче, чиято омраза към него бе изкована от три хиляди години в Ада. На Кам обаче не му пукаше как изглежда това. В сърцето му нямаше съмнение, че трябва да спаси Лилит. Това не беше избор. Беше измерение на любовта му към нея.
Ариана хвана Кам за раменете и го бутна в кожения въртящ се стол на Таркентън. Взе бронзовото прасе на директора в дланта си.
– Виж, Кам. Винаги си имал склонност към самоунищожение. Разбираме това и те обичаме заради него, но е време да спреш да си играеш игрички с Луцифер.
– Той никога не губи – каза Роланд. – Може би само в изключително редки извънредни случаи.
– Не мога да го направя – каза Кам. – Не виждате ли? По този начин показвам зачитане към избора на Лус и Даниел да се откажат от безсмъртието си. Трябва да спася Лилит. Само така мога да спася себе си. – Той се наведе напред в стола си. – Момичето, което обичам, е обиждано и измъчвано. Какво стана с чувството ви за дълг? Онези Роланд и Ариана, които познавам, никога не биха ми простили, ако не се опитам да измъкна Лилит оттук.
– Имахме чувство за дълг, когато ставаше дума за съдбата на Лусинда – каза Ариана. – Но Лилит е много по-маловажна от Лус. Просто просветване върху радара.