Някога Лилит тъгуваше заради липсата на приятели, но фактът, че беше самотница от толкова отдавна, я беше превърнал в наистина силен автор на текстове. Сега, когато имаше група приятели, Лилит притежаваше най-доброто от двата свята.
Внезапно изпита още по-силно съчувствие към Клоуи.
– „Да поддържам социалния си статут“ е страхотно заглавие за песен – каза Лилит и забеляза китарата на Клоуи, подпряна до дрешника й. Приближи се и я взе. – Бихме могли да я напишем заедно, сега.
– Нямам нужда да ми напомняш за по-добрите си умения в писането на песни – намуси се Клоуи. – Дай ми китарата.
Лилит го направи и Клоуи се усмихна признателно. По някакъв начин на Лилит й се стори, че правилната постъпка е после да седне на леглото на Клоуи. Лилит се отпусна на матрака, удивена колко разкошно мек беше.
– Слушай това – каза Клоуи и започна да свири на китарата. Скоро запя: – Богата кучка, богата кучка... – След като свърши, вдигна поглед към Лилит. – Това ще свирим на училищния бал. Гадно е, нали?
– Нищо подобно – каза Лилит. – Просто... – замисли се за момент. – Пееш го от гледната точка на някой друг, който гледа живота ти и ти завижда. А ако го изпееш от собствена гледна точка и вложиш в песента всичките си собствени чувства? Като например колко боли да се чувстваш, сякаш останалата част от света не те познава.
– Наистина боли – каза Клоуи тихо. – Това всъщност не е съвсем глупава идея.
– Опитай пак.
Клоуи опита. Засвири, затвори очи и изпя песента толкова различно, с толкова много емоция, че когато свърши, вече плачеше отново. Лилит беше шокирана да открие, че в собствените й очи също набъбваха сълзи.
Когато Клоуи изсвири последния акорд, Лилит изръкопляска с искрен ентусиазъм.
– Да! Беше удивително.
– Да – съгласи се Клоуи. – Беше. – Остави китарата си отстрани върху леглото, после посегна към гланца си за устни, сложи си и предложи на Лилит. – Утре вечерта изнасяме шоу при Алфи. Трябва да дойдеш.
Клоуи никога преди не беше канила Лилит никъде. Едно беше да преживеят този странен пробив насаме в стаята на Клоуи. Но да се появят пред хора и да не се държат, сякаш се мразят?
– Не се ли тревожиш вече, че ще „се повлияя от звука ви“?
– О, я млъквай – Клоуи запрати една възглавница към главата на Лилит. – И ти благодаря.
– За какво?
– Че ми помогна с песента. Аз нямаше да направя същото за теб – каза Клоуи с изненадваща откровеност. – Но наистина го оценявам.
Лилит изчака няколко секунди нещата да се променят, Клоуи да каже, че се шегува, и да разкрие уебкамерата, която бе използвала, за да й се подиграе, но това така и не се случи. Клоуи просто продължи да се държи като нормален човек и Лилит осъзна, за своя изненада, че не беше чак толкова лошо да се мотае с нея.
– Може да се видим там – каза Лилит, после се отправи към вратата на спалнята. С крайчеца на окото си видя, че Клоуи се усмихва.
– Чакай – каза Клоуи. – Има още едно нещо.
– Да? – попита Лилит от прага.
– Вчера сутринта имах среща с Дийн под трибуните.
Дийн... Дийн... Лилит се помъчи да си спомни кой беше това, после се сети, че така се казваше гаджето на Клоуи от футболния отбор.
– Не ме гледай така; беше напълно невинно – каза Клоуи. – Упражнявахме стъпките за първия ни танц на бала.
– Разбира се – ухили се Лилит. Никой не се мотаеше под трибуните, за да упражнява нещо друго освен натискане.
– Както и да е – каза Клоуи, – чух гласове. Беше Кам, говореше със стажанта на татко, Луц. Спореха. За теб.
Лилит се опита да овладее изражението си, за да не проличи шокът.
– За мен ли? Какво за мен?
– Не хванах всички подробности – каза Клоуи. – Дийн ангажираше голяма част от вниманието ми, но ги чух да споменават... някакъв бас.
Точно тогава майката на Клоуи подаде глава в стаята:
– Клоуи, имаш нужда от почивка.
– Почти свършихме, мамо – каза Клоуи и се усмихна ведро, докато майка й изчезна, без дори да погледне Лилит.
– Какъв бас? – попита Лилит.
Клоуи се наведе напред в леглото си:
– Не схванах точно, но в общи линии Кам каза, че се обзалагал, че може да те убеди да избягаш с него след бала. И забележи това: ако не успее, става слуга на Луц. Завинаги.
Лилит се засмя нервно:
– Това звучи малко прекалено.
Клоуи сви рамене:
– Не застрелвай вестоносеца.
– Слуга на Луц? – повтори Лилит. – Как изобщо би се получило това?
– Явно има много неща за тези двама чудаци, които не знаем – каза Клоуи и направи кисела физиономия.