Лилит се опита да помисли защо Луц и Кам изобщо биха се мотали заедно, а какво оставаше пък да сключат някакъв бас за нея. Те се мразеха. Дали Клоуи лъжеше? При нормални обстоятелства това щеше да е първото предположение на Лилит, но Клоуи изглеждаше толкова откровена и несклонна към интриги, колкото Лилит не я беше виждала никога.
Почти изглеждаше, че казва истината.
– Сигурно пропускаме някаква информация – каза Лилит, опитвайки се да се престори, че не е изпитала внезапно безпокойство. – Може би Кам дължи пари на Луц или нещо от този род.
– Не мисля – каза Клоуи. – Говореха така, сякаш парите не са проблем. Изглежда, че не ги беше грижа дори за живота или смъртта. – Тя се втренчи в Лилит. – Интересуваше ги единствено ти.
16. Опасни дни
Кам
Два дни
В часа по поезия на следващия ден Кам се опита да срещне погледа на Лилит. Заради отстраняването си от училище не я беше виждал от почти два дни. Видът й сега, докато драскаше в тетрадката си, потопена в друг свят, го караше да полудява от желание. Болезнено копнееше да размотае черния шал от врата й и да целуне бледата кожа отдолу.
Опита се да й предаде бележка, в която я молеше да се срещне с него след часа. Когато тя я избута от чина си неотворена, той се опита да й предаде друга, без дори да си прави труда да я сгъне, със съобщението му, открито за очите на всички: Моля те, просто говори с мен. Но Лилит отказа да я прочете.
Едно момче на име Райън Банг свърши с четенето на експерименталната си строфа от шест стиха с кръстосани рими и господин Дейвидсън започна да ръкопляска.
– Ето, това е стихотворение, каквото от „Ню Йоркър“ биха искали да публикуват! – възкликна доволно учителят.
Кам обаче почти не слушаше. Искаше му се да може да отрече слуха, който Луц беше разпространил, но не можеше да излъже Лилит. Проблемът беше, че не знаеше как да й каже истината.
В предния край на стаята господин Дейвидсън погледна надолу към бележките си:
– Камерън, ти си следващият.
– Следващият за какво? – попита Кам и се съсредоточи отново.
– Задачата? Да избереш стихотворение, което ясно изразява някакъв мотив? Земята вика Камерън. – Господин Дейвидсън сигурно бе забелязал празния поглед в очите на Кам. – Предполагам, че ще избереш нещо за смъртта, както обикновено? Ела да застанеш пред класа и представи мотива си.
Кам нямаше нищо подготвено, но беше тук от достатъчно дълго, за да се запознае с някои от най-гениалните поети на света и точно сега един от тях изникна с лекота в ума му.
Кам нарочно мина покрай Лилит, докато излизаше пред класа. Искаше да допре леко ръка в нейната, докато минаваше, но това никак нямаше да й е приятно. Така че вместо това просто потропа с пръсти по чина й, надявайки се да привлече вниманието й.
Получи се. Тя вдигна поглед, когато той застана пред класа и обяви:
– Моята тема е любовта.
Класът изпъшка, но той не им обърна внимание. Когато Кам се бе влюбил в Лилит в Ханаан, Соломон още не беше цар на израилтяните. Беше осемнайсетгодишен младеж, самият той влюбен в момиче от едно съседно село. Кам и Соломон се бяха срещнали в бедуинска шатра една нощ, и двамата пътуващи в различни посоки. Бяха споделили само една вечеря, но Соломон бе изрецитирал на Кам прекрасните слова, които по-късно щяха да се прочуят като „Песен на песните“. Сега Кам се вгледа в Лилит и започна да рецитира стихотворението наизуст. Когато стигна до любимата си част, той плавно премина от английски на оригиналния език на поемата, староеврейски.
– Стани, моя мила, моя хубавице, излез18 – изрече той.
На чина си Лилит изпусна химикалката. Втренчи се в него с отворена уста, с призрачно бледо лице. Прииска му се да можеше да узнае какво чувстваше тя. Дали си спомняше нещо?
Докато Кам стигне до края на поемата, удари звънецът. В стаята настъпи хаос, когато учениците наскачаха от местата си.
– Чу ли това? – обърна се с кикот едно момиче с розови бузи и огромна червена раница към приятелката си, докато минаваше. – Започна да бъбри безсмислици, когато забрави един ред.
Приятелката й презрително изсумтя:
– Изглежда достатъчно стар да има Алцхаймер.
– Добра работа – каза господин Дейвидсън. – Това е едно от най-любимите ми за всички времена. И знаеш староеврейски!
– Да, благодаря – каза Кам, измъкна се от стаята и хукна след Лилит. Зърна я в края на коридора да говори с Джийн и Луис. Гледаха някакъв плакат, залепен с тиксо върху вратата на една класна стая.