– Лилит! Джийн! Луис! Почакайте – провикна се той, но докато успее да се пребори с напиращите ученици и да стигне до края на коридора, Лилит и момчетата бяха завили зад ъгъла и бяха изчезнали.
Кам въздъхна. Не можеше да намери подходящ момент. А сега можеше да не я види отново цял ден.
Загледа се в плаката, който беше чела.
ГОТОВИ ЛИ СТЕ ЗА РОК?!
Беше го виждал преди. Рекламираше същия концерт, на който се беше опитал да покани Лилит през първия си ден в училище. „Нежните видения“ бяха подгряваща група на местна банда, наречена „Хо Хъм“. Щеше да се състои тази вечер в едно изискано кафене на две мили оттук.
Дали сега Лилит възнамеряваше да отиде? Тя мразеше Клоуи Кинг. В интерес на истината, Кам също мразеше Клоуи. Но дори заради най-малката вероятност Лилит наистина да отиде, за да прецени конкуренцията, Кам щеше да бъде там.
* * *
Същата вечер, щом слънцето залезе, Роланд, Кам и Ариана прегазиха през тревата, за да пресекат Хай Медоу Роуд, принуждавайки колите да криволичат около тях. Кам беше потънал в мисли. Почти не чуваше свистящите гуми и ревящите клаксони.
– Не знам как се задържахме толкова дълго в „Меч и кръст“ – каза Роланд, когато един моторист му показа среден пръст. – Не е за вярване колко бързо ме изритват от тези ужасни гимназии за простосмъртни.
– Разкарайте се от пътя! – изкрещя една жена, за да надвика клаксона си.
– Знаехте ли, че почти всички автомобилни клаксони са настроени във фа диез минор? – попита Ариана. – Затова човек би трябвало винаги да слуша музика в ла мажор, когато шофира в града. Или да пее в мажорната гама.
– Тя е добросърдечна жена, вечно изучава злото – пропя Роланд.
– Я ми припомнете къде отиваме? – попита Ариана.
– Кафене в съчетание с магазинче за кафе, наречено „При Алфи“ – каза разсеяно Кам. Мислите му бяха заети с Лилит. Трябваше да си оправи отношенията с нея тази вечер, за да проработи планът му.
– И ми припомни пак: защо? – Ариана потупа Кам по корема, – Ками е гладен? Хапва му се кейк за кафе? Май трябва да внимаваш с поемането на въглехидрати. Шият ли изобщо смокинги с твоя размер? Което ми напомня – покани ли вече Лилит на бала?
– Още не – каза Кам. – Още не. Тази вечер ще ми трябва помощта ви – каза той на приятелите си, докато завиваха зад ъгъла към входа на кафенето. – Не забравяйте плана.
– Да, точно така, тайният план! – каза Ариана и спря, за да си оправи червилото. – Обичам тайните. Почти толкова много, колкото обичам плановете. Давай да се залавяме за работа, шефе.
Кам влезе в кафенето и задържа вратата отворена за приятелите си. Входът беше задръстен от лавици с разни дреболии и дрънкулки, малки метални поставки за бижута, чаши за кафе с изрисувани по тях безвкусни рекламни надписи – и всичко това, за да се направи място за малка сцена, издигната в дъното на кафенето.
Стените бяха огледални, затова Кам избягваше да гледа почти навсякъде. Непоносимо му беше да вижда как изглеждаше сега. Беше неоспоримо грозен.
– Хайде, имам нужда от една мока – каза Ариана, хвана Кам за ръката и провря всички през тясно пространство между два рафта за книги, за да могат да се присъединят към публиката.
Там имаше вероятно сто хлапета, повечето от които Кам разпозна от „Тръмбул“. Бяха най-популярните в училището и някои от по-неизвестните – и повечето извиха шии в тяхната посока, когато падналите ангели се появиха. Кам и Роланд бяха единствените момчета, които не носеха шорти в цвят каки и поло-фланелки. Ариана беше единственото момиче, което не изглеждаше като всички други момичета. Кам забеляза как дузина гимназисти я оглеждат.
– Боже, приятелчета – възкликна тя. – Оставете ми поне кюлотите, става ли? – После се наведе до Кам и прошепна: – Не нося никакви кюлоти!
Роланд отиде да вземе питиета, докато Кам и Ариана побързаха да седнат на една от високите маси до прозореца.
– Това е ужасно – каза Ариана, като огледа групата високомерни ученици. – Не мога да повярвам, че си изтърпял две седмици тук. Все заради Лилит. Почти сякаш я харесваш или нещо подобно.
– Или нещо подобно. – После Кам я забеляза. – Ето там. – Посочи към другия край на помещението.
Лилит седеше на третия ред с Джийн Рах, приятелката му Кими и Луис. Карън Уокър дойде при тях, след като свърши с настройването на китарата на Клоуи.
Лилит се беше издокарала. Носеше блестящо червило, а късата й кадифена рокля беше черна като въглен, подчертавайки огненочервената й коса във възбуждащ контраст.
– Мисля, че започвам да разбирам отдадеността ти – каза Ариана и подсвирна. — Момичето е прекрасно.