Кам се съгласи, разбира се, Лилит изглеждаше прекрасна, но не изглеждаше сияеща, както на алеята за боулинг. Тогава беше денят, в който Кам се беше почувствал най-близък с нея, точно преди Луцифер да разгласи вестта за самоубийството. Тази вечер, тъгата смекчаваше остротата на Лилит и Кам знаеше, че причината е в него.
– За какво става дума? – попита Роланд, като тръсна чаши с кафе пред Кам и Ариана.
– Горещо маце – каза Ариана и кимна в посоката на Лилит.
– Още го притежава, дори след всичките тези години. – Роланд се обърна към Кам. – Каква ти е стратегията, мой човек?
– Още нямам такава – призна Кам, гледайки как Луис подхвърля на Лилит някаква шега, която копнееше да чуе. – Надявам се, че ще ми хрумне някаква.
– В общи линии – каза Ариана и отпи голяма глътка от питието си, – той е прецакан.
После публиката избухна в аплодисменти и Кам загледа как Клоуи Кинг и групата й излязоха на сцената. Носеха къси черни кожени поли, корсети и големи кръгли обици. Цялата група беше със сребристо червило, но единствено на Клоуи й стоеше добре.
– Добър вечер на всички – каза Клоуи, като вдигна китарата си, а останалите момичета хванаха инструментите си. Ние сме „Нежните видения“, но вие вече знаете това.
– Давай, Клоуи! – провикна се едно момче.
– Покажете ми колко силно го искате – отвърна Клоуи.
Публиката пощуря.
Клоуи се ухили:
– Това е специална предпремиера на песента, която ще изсвирим на бала – каза тя в микрофона и намигна на публиката. – Само готините хлапета ще могат да пригласят утре вечерта.
Кам проследи как Клоуи огледа публиката и погледът й попадна на Лилит. Приготви се да скочи, ако Клоуи изстреля някоя противна обида за присъствието на Лилит там, но после, за негово удивление, Клоуи кимна лекичко на Лилит и се усмихна.
– Две, три, четири – изкрещя тя, когато групата й засвири песен, наречена „Богата кучка“. Изобщо не беше каквато Кам бе очаквал – никакъв поп-ритъм, само меланхолия, разчитаща солидно на предварително записания основен ритъм, а китарата на Клоуи връщаше пронизително звука през цялото време.
Момичетата от групата очевидно имаха зад гърба си години скъпи уроци по музика. Свиреха на инструментите си достатъчно добре, гласовете никога не им изневеряваха и изглеждаха добри. Но не притежаваха нищо от блестящата първичност на Лилит. Дори седнала в публиката, Лилит правеше тези момичета да изглеждат скучни.
Лицето на Клоуи беше зачервено и тя се беше задъхала, когато изпя последната нота. Лилит първа се надигна от мястото си и започна да аплодира.
Кам беше предположил, че Лилит е дошла тази вечер, за да прецени конкуренцията, но явно ставаше нещо по-дълбоко. Никак не му харесваше да се чувства толкова отдалечен от нея, че да не може дори да предположи какво си мисли. Изтърпя още три песни от шоуто на Клоуи, преди първата част да приключи и групата да си даде пет минути почивка.
– Може ли вече да бягаме? – изхленчи Ариана.
Роланд повдигна вежда:
– Кам?
– Дайте ми една минута – отвърна той. Докато слушателите отиваха да си вземат набързо още кафе или да изтичат до тоалетната, Кам се устреми право към Лилит. Тя се отправяше към кафе-бара. Той се спусна право пред нея и я докосна по рамото.
– Здрасти, Лилит.
Тя моментално се извъртя. Видът на Кам сякаш пресуши енергията й.
– Защо си тук?
– Исках да те видя – Кам се втренчи в устните й. Не биваше никога да остават нецелунати толкова дълго. – Какво мога да сторя, за да оправя нещата?
– Сключи ли облог с Луц, че можеш да ме накараш да се влюбя в теб?
Кам зяпна. Разтри челюстта си. Откъде знаеше това? Този разговор не беше за пред публика.
– Може ли да излезем навън? – помоли той.
– Това обяснява ли групата и интереса ти към мен като цяло? – Тя направи пауза и преглътна. – Басът, Кам. Сключи ли го?
– Не – каза той. – Да.
Точно тогава момичето, което приемаше поръчките за кафе, се надвеси през тезгяха и повиши тон:
– Следващият? Хей, червенокоске. Искаш ли нещо, или не?
Лилит излезе от опашката:
– Току-що си изгубих апетита.
– Лилит, чакай – каза Кам.
– Какво се опитваш да направиш, Кам? Да ме тласнеш към самоубийство като онова друго момиче ли?
Той протегна ръка към нея. Сега вече всички ги зяпаха.
– Не е каквото си мислиш.
– Вече няма да позволя да си играеш с мен. – Тя го изблъска и се отправи към вратата.
Група хлапета от училище изпуснаха след Лилит едно задружно „ооо“. Кам затвори очи и се опита да ги изключи от съзнанието си. Усети Ариана и Роланд до себе си.
– Това не изглеждаше добре – отбеляза Ариана.