– На косъм си да се провалиш, Кам – каза Роланд. – Знам, че обичаш да живееш опасно, но имаш още един ден. Не виждам как това ще завърши добре.
Вратата на кафенето се разтвори рязко и вътре с небрежна походка влезе Луц.
– Здравейте, стари приятели. – Стрелна всички с невероятно фалшива усмивка. – Говорите си за любимата ми тема, неизбежната гибел на Кам?
Кам не успя да се спре. Без да мисли, запрати чашата с кафе в лицето на дявола. Пластмасовата капачка отскочи с пукот и врялата кафява течност се разплиска по кожата на Луц. Кам чу как учениците ахват, но повече го притесняваше каква ще бъде реакцията на Луцифер. Това определено беше много тъпа постъпка.
Дяволът извади носна кърпа и си избърса лицето, после се наведе плътно до Кам, с изопнато от ярост лице.
– Дадох ти възможност да се измъкнеш – каза Луц. – Трябваше да я приемеш.
Говореше на Кам с истинския си глас, достатъчно тихо, за да не го чуят хлапетата около тях, макар че със сигурност усещаха тътена на земята под краката им.
– И вие двамата – дяволът се обърна към Ариана и Роланд. – Вие бяхте допуснати по една-единствена причина. Да си свършите работата. Да набиете малко разум в главата на неразумния си приятел. Или да се изправите пред мен.
– Работим по това, сър – каза Роланд. – Знаете колко твърдоглав може да бъде Кам.
– Това си е между мен и Луцифер – каза Кам – И още не е приключило.
– Беше свършило, преди да започне – каза Луцифер, като посочи към вратата, през която бе избягала Лилит. – Успя да я накараш да те намрази още повече сега, отколкото преди да дойдеш тук. – Той се изсмя ниско. – Да, определено всичко свърши.
Дяволът пристъпи по-близо, докато между него и Кам останаха само няколко сантиметра разстояние. Кам можеше да усети мириса на гнило в дъха на Луцифер, вонята, излъчваща се от кожата му.
– В края на деня утре – каза Луцифер — вече ще си мой. Завинаги.
ИНТЕРЛЮД
ИЯ
Жертвоприношение
Остров Лесбос, Гърция
Приблизително 1000-та г. пр. Хр.
Кам седеше на палубата на дървена лодка, закотвена в малък пристан.
Беше без риза, с кръстосани глезени, загледан в ниската луна. През изминалите два часа се опитваше да се научи да свири на лирата, която беше откраднал от един мъж, продаващ шафран на пазара. Със сигурност ако успееше да овладее инструмента на Лилит, можеше да победи и празнината с формата на Лилит, останала в него.
Дотук опитът не вървеше добре.
– Кам – измърка зноен глас, – остави това нещо и ела тук. Обърна се към момичето с маслинова кожа зад него. Тя се подпираше на лакът, сгънала под себе си дългите си крака. Златистата й коса се полюшваше на ветреца.
– Ще дойда след миг – каза Кам.
Откакто напусна Лилит, Кам се беше заобикалял с поредица от момичета, надявайки се напразно, че ще разсеят разбитото му сърце.
След като избяга от Ханаан в сватбения си ден, беше потърсил Луцифер в облаците. От Падението насам нямаше кой знае какво да си каже с дявола. Горе-долу веднъж на всяко столетие Луцифер предлагаше сделка – верността на Кам в замяна на владение в пределите на подземния свят, – но Кам никога не прояви интерес.
Този път обаче, когато Кам се появи, Луцифер се усмихна многозначително и каза:
– Чаках те.
Сега второ златокосо момиче прекъсна спомена на Кам, когато мина по дъсчения мост от кея до лодката.
– Помислих си, че ще те намеря тук – обади се тя.
– Ти какво правиш тук, Ксения? – запита настоятелно първото момиче. Погледна Кам: – Ти ли я покани?
– Корина? – възкликна Ксения. – Ти защо си на кораба на Кам?
Кам остави лирата си, зарадван, че са отклонили вниманието му.
– Виждам, че не е нужно да ви запознавам.
С ръце на хълбоците, момичетата отправиха кръвнишки погледи към него и една към друга.
Той си пое въздух и се насили да се усмихне:
– Вие сте две прекрасни момичета в прекрасна лунна нощ. Освен ако не предпочитате да се сбиете, защо не се позабавляваме?
Той се гмурна в морето. Когато изплува на повърхността, се понесе по гръб, гледайки към лодката. Може би щяха да се присъединят към него. Може би нямаше.
Така или иначе не го беше грижа.
– Все още ли искаш да доведеш това докрай? – попита момчето от румпела на кедрова гребна лодка, закотвена в края на пристана. Лилит беше открила, че името му е Луц, но иначе беше научила много малко за спътника си.
Лилит се заслуша в плискането и смеха откъм водата недалеч от лодката на Кам. Преглътна, с буца в гърлото.