– Ти ми каза, че не ти трябва кавалер, за да свириш музиката си по време на Битката, и уважавам това. То не означава, че не би ми доставило удоволствие да отида с теб, да ти купя букетче за украса на деколтето и да помоля майка ти да ни снима, и да се редя на опашка с теб за пунш и понички, всичко онова, което никога не бих искал да правя, ако не ми се отваряше възможност да го направя с теб — той се усмихна и усмивката освети цялото му лице. – Но все пак мога да уважа желанията ти. Така че вместо това доведох бала при теб. – Той хвърли поглед из гората. – Виждаш ли, балът е точно такъв, само че с още няколкостотин души. И кабинка за снимки. И арки от балони.
– Хмм... не е толкова лошо, колкото си представях – закачливо отвърна Лилит. – Всъщност е доста приятно.
– Благодаря ти – каза Кам. – Бяха нужни много срещи на не-кралския двор, за да го организирам. – Той се засмя, но после лицето му стана сериозно. Снижи глас: — Каквото и да си мисли Клоуи, че е подслушала, всичко, за което си говорехме с Луц, беше колко много те харесвам. Той беше убеден, че нямам шанс, и това пробуди състезателната ми природа. Защото няма нищо, което да искам повече от това да имам шанс с теб.
Лилит се загледа изучаващо в пълните устни на Кам и се хвана, че се привежда по-плътно към него. Внезапно вече не я беше грижа за никакви слухове. Отчаяно копнееше да го целуне. Това беше реално. Всичко друго можеше да се изпари. Защо не беше видяла нещата толкова ясно преди?
– Какво ще кажеш да танцуваме? – попита той.
– Ще кажа „да“ – каза Лилит.
– Мисля, че тя каза „да“ – прошепна високо Ариана на Роланд, който отбеляза събитието, изсвирвайки радостен мотив на китарата.
Кам внимателно издърпа Лилит на крака. Обувките им затъваха в гниещите листа, а Лилит беше малко замаяна от шампанското. Вдигна поглед през клоните на рожковото дърво, удивена колко ярко грееха звездите над Ратълснейк Крийк. В задния й двор на опушеното небе можеше и да се види една звезда, но тук сигурно имаше поне трилион, които светеха над тях.
– Прекрасно – промърмори тя.
Кам вдигна поглед:
– Повярвай ми, тези звезди не вещаят нищо за теб.
– Извинете! – обади се Ариана, заставайки между тях. – Ако ми позволите да направя едно модно предложение. – Миг по-късно пъхна в ръцете на Лилит нещо меко. Лилит го вдигна към светлината. Беше роклята, която бе купила в магазина за стари дрехи.
– Откъде...
– Наистина е добре да започнеш да си заключваш прозореца на спалнята – изкиска се Ариана. – Има някои истински крадци, които можеха да ти отмъкнат роклята, преди аз да успея.
Лилит примигна:
– Била си в стаята ми?
– Не е голяма работа – каза Ариана. – Докато ти беше заета да късаш или да се сдобряваш, или каквото там правиш с Кам, направих няколко поправки, за да представя еволюиращия ти стил.
Лилит погледна по-внимателно роклята и забеляза, че подгъвът беше значително скъсен отпред – до дължината на минипола, – докато отзад роклята си оставаше дълга. Сега от цвете страни на корсажа бяха пришити черни дантелени гарнитури, правейки талията да изглежда още по-малка, отколкото беше в действителност. Деколтето беше направено високо отзад и ниско отпред, със сърцевидна форма, поръбено е черна дантела.
– Леле – възкликна Лилит.
– Обърни я – каза Ариана. – Има още.
Лилит я послуша и видя нови прорези по средата на гърба на роклята във формата на криле. Беше същата рокля и въпреки това беше напълно различна. Лилит не разбираше как това момиче беше направило такива бързи и умели промени, но знаеше, че е гордост ще носи тази рокля в Битката на бандите.
Всъщност искаше да я облече още сега.
– Благодаря ти – каза тя на Ариана. – Може ли...?
Ариана прочете мислите на Лилит.
– Никакво надничане – каза на момчетата, после й кимна.
Лилит се обърна с гръб към потока, после изхлузи тениската си през главата и я метна на земята. Нахлузи роклята и се измъкна от джинсите си. Ръцете на Ариана намериха гърдите й и закопчаха поне петдесет мънички копчета.
– С една дума – заяви Ариана, – зашеметяващо.
Лилит се взря надолу към себе си, към роклята, осветена от звездите в небето и всички мигащи лампички, които Кам и приятелите му бяха окачили. Чувстваше се прекрасна... и изпитваше странно усещане, както в пробната на магазина за стари дрехи. Не можеше да обясни усещането. Осъзна, че Кам я гледаше, и разбра, че той също го изпитва.
– Готова съм – каза Лилит.
Пристъпи в обятията му и започнаха да се движат ритмично, с очи, приковани един в друг. Кам знаеше как да води танца. Внимаваше да не се движи твърде бързо и нито веднъж не я настъпи. Всяко накланяне и обръщане бяха инстинктивни, а допирът на тялото му до нейното й се струваше толкова правилен, сякаш бяха две парченца от пъзел, попаднали точно на местата си.