– Все още не разбирам как стигнахме дотук – прошепна Лилит, като се изви назад, така че червената й коса стигна до земята.
– Взехме мотоциклета – пошегува се Кам. – Помниш ли? Вятърът в косата ти?
– Знаеш за какво говоря – каза Лилит. – За теб. За мен. За нас.
– Нас – повтори Кам бавно. – Знаеш ли, звучи хубаво. От мен и теб ще излезе наистина хубаво „нас“.
Лилит се замисли за миг. Той беше прав. Наистина беше така. И внезапно вече не искаше балът да свърши в Ратълснейк Крийк. За пръв път й се прииска да направи нещо повече, не само да изсвири песента си по време на битката и да се измъкне. Искаше да изпита цялото преживяване, с приятелите си и най-вече с Кам.
– Кам – каза тя; сърцето й започна да бие по-бързо, докато се поклащаха в такт с музиката, – ще ме придружиш ли в Битката на бандите?
Лилит мислеше, че е виждала Кам щастлив, но сега лицето му светна от ново чувство. Той я завъртя в голям кръг:
– Да!
– Мисля, че той каза „да“! – изсъска Ариана на Роланд.
– Знаехме, че той ще каже „да“! – отвърна Роланд.
– О, да. Съжалявам. Не ни обръщай внимание – каза Ариана.
Лилит се изкикоти, когато момичето отново се зае да мие съдовете им в потока.
– Има едно условие – каза тя, като се обърна отново към Кам. – Трябва да се включиш отново в групата и да изсвириш нашата песен. Мислиш ли, че можеш да се справиш?
– Лилит – каза Кам, – бих свирил с теб завинаги. Или поне докато ме изриташ отново.
– В такъв случай се разбрахме – каза тя. – Утре вечерта, ти и аз. И цял „Тръмбул“.
– Технически – отбеляза Кам, като си погледна часовника, – училищният бал е довечера.
Мелодията на китарата на Роланд се промени, превръщайки се в нещо чуждоземно и познато. Звучеше като от Близкия Изток, но Лилит можеше да се закълне, че го е чувала милион пъти преди.
– Сега си затвори очите – каза Кам. – Нека ти покажа какво е наистина усещането да танцуваш.
Лилит затвори очи и се остави Кам да я води: стъпките им ставаха все по-сложни и по-сложни с напредването на песента. Не си беше представяла, че танцуването може да е толкова леко и лишено от усилия. Ръцете му я уловиха за талията и я повдигнаха. Можеше да се закълне, че краката й също се бяха отделили от земята; че се носеха над потока, над дърветата, над горящия склон, в посипаните нагъсто звезди, почти целуващи луната.
– Може ли да отворя очи? – попита тя.
– Не още – каза Кам.
После я целуна пламенно – устните му бяха твърди и топли върху нейните – и Лилит отвърна на целувката му. Топло, гъделичкащо усещане се разнесе из тялото й, когато Кам я притегли по-близо и я целуна по-силно. Никога преди не беше правила това. Нито дори нещо подобно на него.
Устните му сякаш бяха създадени за нейните. Защо им беше отнело толкова време да стигнат дотук? Можеха да се целуват така през цялото време. Би трябвало да останат така, целувайки се, докато...
– Лилит – прошепна той, когато устните им се разделиха. – Лилит, Лилит, Лилит.
– Кам – отвърна тя. Чувстваше се замаяна. Хладен бриз свистеше около тях, развявайки косата й, и преди да се усети, Лилит почувства земята под краката си.
– Сега можеш да отвориш очи – каза той и тя го послуша. Отблизо очите на Кам бяха изпъстрени със златисто и обкръжени от още по-наситено зелено. Лилит не можеше да спре да се взира в тях.
– Това танцуване ли беше? – попита тя задъхано. – Или летене?
Кам обви двете си ръце около талията й:
– Когато се прави както трябва – каза той и допря чело до нейното, – няма никаква разлика.
18.
Тайното владение на любовта
Кам
Четири часа
Кам се измъкна от задната седалка на старата дълга лимузина, която Роланд незнайно как бе успял да осигури за вечерта. Изкачи бетонните стъпала до входната врата на Лилит и заслуша как скакалците се блъскат със свистене в лампата на верандата. Сърцето му бумтеше като барабан, когато посегна да натисне звънеца.
Неувереността никога не бе била в стила на Кам. Тя влизаше в сблъсък с коженото му яке, оригиналните „Леви’с“, хладнокръвните му зелени очи. Но сега, докато слънцето навъсено потъваше зад горящите хълмове, а из улиците вееше студен вятър, той се запита: беше ли направил достатъчно?
Няколко репетиции на групата. Няколко спора. Една лека целувка. За Кам всеки миг бе преливал от страст. Но дали Лилит щеше да я разпознае като любов?