Защото не го ли направеше...
Щеше. Трябваше. Тази вечер.
Ариана отвори рязко вратата, с юмруци на хълбоците, с извити тънки вежди:
– Готова е! – пропя тя. – За вдигнатата й прическа ще се разказват легенди, но съм изключително доволна от промените, които направих на роклята й. Хей, не току-така ме наричат Ариана Алтер20. – Тя хвърли поглед през рамо. – Брус, изведи сладурчето.
Миг по-късно братът на Лилит се зададе от ъгъла на коридора, облечен в пижамата си с щампа на динозаври. Лилит го държеше подръка, издокарана от глава до пети. Кам затаи дъх, когато тя тръгна към него с бавни, отмерени крачки, като го гледаше в очите през цялото време. Тази рокля и замечтаното изражение в очите й го върнаха право към сватбата им, която така и не се бе състояла.
Тя сияеше. Червената й коса бе сплетена по дузина начини, прибрана и вдигната във висока, буйна, заплетена прическа. Клепачите й блещукаха в зелено, устните – алени и матови. Носеше черни мотоциклетистки ретро боти, високи до глезените. Беше убийствена.
Тя пусна ръката на Брус и с бавно, сексапилно движение се завъртя в кръг:
– Как изглеждам?
Когато спря пред него, Кам улови ръцете й. Тя имаше най-меката кожа, която някога беше докосвал.
– Изглеждаш толкова добре, че сигурно е незаконно.
– За теб няма ли костюм? – попита Лилит и приглади ревера на коженото яке на Кам. – Джийн ще побеснее, но аз мисля, че изглеждаш фантастично.
– Фантастично? — Той се засмя. Когато Лилит го гледаше така, Кам можеше да забрави, че мускулите му бяха изгубили очертанията си, че кожата му беше тънка като хартия, че косата му падаше, а копитата му затрудняваха ходенето. Лилит го виждаше различно, отколкото останалите от нейния свят, защото държеше на него, а нейното мнение беше единственото, което имаше значение.
– Кам, имаш ли нещо против, ако... – поде нервно Лилит. – Ще има ли проблем, ако те представя както трябва на мама? Тя е малко старомодна и ще означава много...
– Няма проблем. Мамчетата ме обожават – излъга Кам. Майките на тийнейджърки обикновено успяваха мигновено да надушат лошото момче в Кам. За Лилит обаче би направил всичко.
– Мамо? – провикна се Лилит и миг по-късно майка й се появи в коридора. Носеше розов кариран халат за баня, лекьосан и излинял. Косата й беше безредно прибрана назад с пластмасова шнола. Тя я докосна смутено, измъквайки един малък кичур.
– Госпожо Фоскор – Кам протегна ръка. — Аз съм Камерън Брийл. Срещнахме се веднъж преди, когато водехте Брус в болницата, но се радвам да ви видя отново. Искам да ви благодаря.
– За какво? – попита майката на Лилит.
– За това, че сте отгледали забележителна дъщеря – каза той.
– Всичко, което харесвате в нея, вероятно е просто бунтът и срещу мен – каза майка й, а после, за удивление на Кам, се засмя: – Обаче наистина изглежда прекрасна, нали?
– Като героиня от любовните песни — каза Кам.
Когато хвърли поглед към Лилит, очите й бяха влажни; Кам разбра колко редки трябва да са били похвалите от страна на майка й.
– Благодаря – каза Лилит и прегърна майка си, после брат си. – Няма да закъсняваме твърде много.
– Не искате ли да дойдете да видите изпълнението на Лилит? – обърна се Кам към майката на Лилит.
– Сигурна съм, че само ще я смутим – каза майка й.
– Не – възрази Лилит. – Моля ви, елате. – Тя погледна Кам: – Не знам, мислиш ли, че пускат на бала хора, които не са ученици?
– Не се безпокой за това – подметна Ариана, като подръпваше острото деколте на черната си тениска. – Познавам един тип, а той пък познава един друг, който може да уреди за всички места на първия ред.
– Много щедро – каза майката на Лилит. – Ще отида да се облека. Ти също, Брус.
След като близките й изчезнаха в стаите си, Кам се обърна към Лилит:
– Тръгваме ли?
– Чакай – каза тя. – Забравих си китарата.
– Може да ти потрябва – каза Кам. – Ще чакам отвън.
Излезе на верандата; Ариана вървеше зад него. Потупа го по бузата:
– Гордея се с теб, Кам. И съм вдъхновена от теб. Не е ли така, Ро?
– Правилно – провикна се Роланд от отворения прозорец на лимузината. Носеше елегантен смокинг с тъмносиня папийонка.
– Благодаря, хора – каза Кам.
– Независимо какво ще стане тази вечер – добави Ариана.
– Все още ли не вярваш, че мога да спечеля? – попита Кам.
Ариана се затича да го настигне.
– Просто ако случайно не спечелиш...
– Това, което тя иска да каже, е – Роланд излезе от колата и дойде да застане зад Кам, – че ще ни липсваш, човече. – Облегна се на ръждивия парапет на предната веранда на Лилит и се загледа нагоре към небето. – Няма ли да ти липсва?