– Дийн, трябваш ми за снимка...
– Клоуи – каза Лилит. – Здрасти.
Клоуи погледна роклята на Лилит, явно впечатлена.
– Да не си наела стилист или нещо подобно? Защото всъщност изглеждаш добре.
– Ами, благодаря – каза Лилит. – Ти също изглеждаш добре.
Клоуи се обърна към Кам и присви очи:
– По-добре да се държиш с нея както трябва – каза тя, а после отведе Дийн.
– Откога двете с Клоуи Кинг сте приятелки? – попита Кам.
– Не знам дали бих казала приятелки – отговори Лилит, – но онзи ден обсъдихме някои неща. Тя не е толкова лоша. И е права. – Лилит повдигна вежда. – По-добре да се държиш с мен както трябва.
– Знам – каза Кам. Това беше целта, с която се чувстваше най-обвързан в цялата вселена.
Лилит взе синия му шарф за кралския двор на бала и го метна в едно метално кошче за боклук наблизо:
– Сега, след като уточнихме това, да направим план – хвърли поглед към часовника си. – Битката започва след двайсет минути. Мисля, че имаме време за един танц, преди да се наложи да се приготвим.
– Ти си шефът – каза Кам, като я притегли към себе си и се отправи към дансинга.
За щастие, следващата песен беше бавна, от онези, при които сякаш на всички им се приискваше да обвият ръце около някого. Скоро Лилит и Кам бяха заобиколени от двойки, дансингът засия от рокли с цвят на скъпоценни камъни и елегантно контрастиращи смокинги. Хлапета, които Кам бе подминавал дузина пъти в безличните коридори на „Тръмбул“, сега изглеждаха необикновени под светлината на звездите, усмихвайки се, докато се поклащаха в такт с музиката. Кам се измъчваше от мисълта, че всички тук имаха чувството, че са на прага на всичко, когато всъщност бяха само на прага на края.
Притегли Лилит към себе си. Фокусира се единствено върху нея. Обожаваше лекото докосване на пръстите й по раменете му. Обожаваше начина, по който букетчето ириси пръскаше ухание по кожата й, и топлината й, която го докосваше. Затвори очи и остави останалата част от Кросроудс да изчезне, представяйки си, че са само двамата, заедно.
Бяха танцували само веднъж преди снощи в Ратълснейк Крийк – в Ханаан, край реката, точно след като Кам й бе направил предложение. Спомни си как Лилит му се бе сторила лека като перце онзи първи път, когато танцуваха, издигаща се от земята при най-лекото поклащане на тялото на Кам.
Тя изпитваше същото точно сега. Краката й едва докосваха дансинга и тя гледаше Кам с неподправен възторг в очите. Беше щастлива. Той можеше да го почувства. Той също беше щастлив. Затвори очи и остави спомена да ги отведе обратно в Ханаан, където някога бяха толкова искрени и свободни.
– Обичам те – прошепна, преди да успее да се спре.
– Какво каза? – Лилит едва успя да надвика музиката. – Тоалетната ли търсиш? – Тя се отдръпна и хвърли поглед наоколо, търсейки указателни знаци за мъжката тоалетна.
– Не, не – каза Кам, като я придърпа обратно в прегръдките си: искаше му се да не бе развалил атмосферата. – Казах – но не можеше, не и сега, не още, – казах „хубави танци“.
– Радвай им се, докато е време – извика тя. – Трябва да вървим зад кулисите.
Песента свърши и всички се обърнаха към сцената, когато Таркентън се изкачи с големи крачки по стъпалата. Носеше тъмносин смокинг с червена роза, забодена на ревера. Засука мустак и нервно прочисти гърло, когато се приближи до микрофона.
– Всички участници в тазвечершната Битка на бандите трябва вече да са се явили в бекстейджа – каза той, като хвърли поглед към участниците в бала. – Последно повикване за всички участници в Битката на бандите. Моля, използвайте вратата от лявата страна на сцената.
– Закъсняваме – каза Лилит, като улови Кам за ръката и го затегли през тълпата от ученици, по-близо до сцената.
– Аз ли не знам – промърмори Кам под нос.
Завиха наляво, заобиколиха тичешком момче и момиче, които се целуваха все едно бяха единствените хора в стаята, после намериха черната врата в левия край на сцената, където трябваше да се регистрират участниците.
Кам я задържа отворена за Лилит. От другата страна имаше мъждиво осветен, тесен коридор.
– Насам – Лилит го хвана за ръката и посочи към един плакат със стрелка. Завиха наляво, а после надясно, след това откриха редицата гримьорни с надписани врати. „Любов и безделие“, „Смъртта на автора“, „Нежните видения“, „Четиримата конници“ и, в края на коридора, „Отмъщение“. Лилит завъртя дръжката на бравата.
Вътре Луис се бе разположил в директорски стол и тъпчеше в устата си дражета М&М с фъстъци, вдигнал крака върху тоалетна масичка. Беше се преоблякъл в черна каубойска риза и бели памучни панталони, с черна филцова шапка, килната ниско. Очите му бяха затворени и тананикаше под нос поддържащите акорди на хармонията на „Нечий друг блус“.