На канапе в ъгъла Джийн се натискаше с приятелката си Кими, която изглеждаше страхотно в дългата си сатенена рокля с цвят на боровинка. Той се откъсна за миг от целувката им, за да вдигне поглед и да покаже на Кам и Лилит знака на мира.
– Готов ли си за рок, човече? – попита той, като оправи жълто-кафявата кожена жилетка с ресни, която бе намерил в Армията на спасението.
Зад тях китарата на Кам беше подпряна на синтезатора на Джийн, до смокингите на Джийн и Луис, които бяха съблечени и внимателно закачени – явно от приятелката на Джийн.
Кими стана и оправи роклята си.
– Време е да се омитам – каза тя. От вратата на гримьорната изпрати въздушна целувка на Джийн. – Накарай ме да се гордея.
Джийн вдигна ръка да улови въздушната целувка, което накара Кам и Лилит да избухнат в смях.
– Това си е нашият номер – каза Джийн. – Аз присмивам ли ви се, задето се спречквате на всеки петнайсет минути? Не, защото това си е вашият стил.
Кам хвърли поглед към Лилит:
– Не сме се карали поне от половин час.
– Закъсняхме – съгласи се Лилит. После сложи ръка на рамото на Джийн: – Хей, благодаря, че се примиряваше с всичките ни драми.
– Ами, голяма работа – каза Джийн. – Трябва да видите каква става Кими, когато не отговоря на есемесите й след по-малко от шейсет секунди.
– Това е училищният бал! – възкликна Луис. – Кога в историята на света подготовката за училищния бал не е вдъхновявала огромни драми? – Той измъкна палките на барабаните от задния си джоб и упражни няколко такта с тях по бедрата си.
– Две минути до изпълнението – обади се един глас от коридора. Кам подаде глава навън и откри Луц да се мотае отвън с клипборд и слушалки. Луц му хвърли вълча усмивка и снижи гласа си до истинския му тембър: – Готов ли си за това, Камбриел?
– Роден съм готов – отвърна Кам. Разбира се, това не беше вярно. Не се беше чувствал дори наполовина готов да спечели облога срещу Луцифер, докато не бе взел Лилит в прегръдките си снощи.
Дяволът се засмя и накара няколко от крушките на тавана да гръмнат: кикотът му беше толкова стържещ, че никой освен Кам не можеше да го чуе. Гласът му отново възприе престорено вежливия си тон, когато обяви:
– Всички групи да се явят по местата си зад кулисите.
Кам се върна в гримьорната и затвори вратата с надеждата, че другите не можеха да забележат раздразнението му. Хвърли поглед към Луис в огледалото. Барабанистът беше прежълтял.
– Добре ли си? – попита Кам.
– Май ще повърна – каза Луис.
– Предупредих те да не ядеш онези дражета М&М – обади се Джийн и поклати глава.
– Не е това – Луис дишаше плитко, подпрял длани на тоалетната масичка. – Никой от вас ли не страда от сценична треска?
– Аз – призна Лилит и когато хвърли поглед към нея, Кам откри, че тя трепери. – Преди две седмици изобщо не бих и помислила, че ще стоя тук. Сега, когато това се случва, искам да съм страхотна. Не искам да се издъня заради нервност. Не искам да проваля всичко.
– Номерът с изпълняването на музика, която никой не е чувал преди – каза Джийн, като пъхна синтезатора си под мишница, – е, че никой не знае дали се дъниш.
– Но аз ще знам – каза Лилит.
Кам седна на тоалетната масичка с лице към Лилит. Докосна брадичката и й каза меко:
– Просто излизаме там и правим най-доброто, което можем.
– Ами ако най-доброто, на което съм способна, не е достатъчно добро?– попита Лилит и сведе поглед. – Ами ако всичко това е било грешка?
Кам сложи ръце на раменете й:
– Тази група не се измерва в едно триминутно изпълнение на училищния бал. Тази група се измерва във всички стъпки, които ни бяха нужни, за да стигнем дотук. Ти – да напишеш тези песни. Ние – да се научим да ги свирим заедно. Всичките ни репетиции. Посещението в магазина на Армията на спасението. Конкурса за текст, който спечели.
Той премести поглед от Лилит към Джийн, после към Луис и откри, че слушат жадно думите му, затова продължи.
– Фактът, че всъщност сега всички се харесваме взаимно. И всеки път, когато ме изхвърляше от групата. И всеки път, когато милостиво ме приемаше отново в нея. Това е „Отмъщение“. Стига да помним това, нищо не може да ни спре. – Той си пое дълбоко дъх, надявайки се, че другите не са забелязали потрепването в гласа му. – А ако не успеем, поне ще сме имали това време заедно. Дори ако това е краят, струваше си да имам шанс да свиря с вас за малко.