Лилит наклони глава към Кам и се взря дълбоко в очите му. Изрече само с устни нещо, което Кам не разбра съвсем. Сърцето му се изпълни с възторг, когато се наведе близо до устните й.
– Какво каза?
– Казах благодаря ти. Сега се чувствам по-добре. Готова съм.
Е, това беше нещо. Но дали щеше да бъде достатъчно?
Кам вдигна китарата си от поставката й.
– Да вървим.
* * *
Четиримата членове на „Отмъщение“ се събраха в един ъгъл зад кулисите, пъхнали инструментите си под мишница. Всички трябваше да влязат откъм лявата страна на сцената и нямаше завеси, отделящи различните изпълнения, така че участниците просто се скупчиха на малки групички. В бекстейджа определено се долавяше наелектризирано напрежение, създадено от нерви, очакване и лак за коса. Всички го чувстваха.
Кам надникна иззад завесата към тълпата на дансинга. След като сценичните прожектори бяха изключени, можеше да ги види ясно. Бяха смутени, но развълнувани, блъскаха се един в друг, флиртуваха, кикотеха се на незначителни неща, едно момче разблъскваше с гърди множеството хлапета. Дори членовете на преподавателското тяло, обикалящи в периферията на тълпата, изглеждаха весели. Кам знаеше, че за една група е истински късмет да има публика в това настроение. Те искаха нещо от шоуто, нещо, което отговаряше на собствената им енергия тази вечер, която бе наситена със заряд.
На масата на съдиите вдясно от сцената Таркентън се опитваше да разговаря с четири момчета, издокарани в стил пънк-рок. Кам почти беше забравил, че Айк Лиджън ще бъде съдия на това нещо и, развеселен, видя какво минаваше за „рокзвезда“ в Ада на Лилит. Вокалистът на групата беше доста навъсен, с оформена на шипове руса коса и дълги, слаби крайници, но другите трима изглеждаха така, сякаш имаха общо около две мозъчни клетки. Кам си напомни, че това беше любимата група на Лилит, и си каза, че може би изглеждат по-добре на сцената.
Бързо движение зад масата на съдиите привлече вниманието на Кам. Ариана и Роланд бяха там, поставяха сгъваеми столове за майката и брата на Лилит. Ариана улови погледа на Кам и посочи: Погледни на горе. Той хвърли поглед над главата си и се ободри, когато видя, че тя някак беше провесила дискотечната топка от гредите над сцената.
Погледна обратно към Ариана и направи жест, сякаш ръкопляска. Страхотно, изрече само с устни. Кам си помисли за всичко, което приятелите му бяха направили за него снощи в Ратълснейк Крийк, и се запита дали можеше да стигне дотук с Лилит без тях.
Роланд вдигна поглед към звездите: тревога изопна гладкото му чело. Погледът на Кам проследи този на приятеля му. Звездната светлина, която изглеждаше странно ярка тази вечер, изобщо не беше звездна светлина. Вместо това демоните на Луцифер се бяха събрали високо в небесната твърд отгоре. Именно очите им светеха като звезди през дима от горските пожари. Кам настръхна, знаейки, че бяха дошли да видят какво щеше да стане с него. Хлапетата от „Тръмбул“ не бяха единствените жадни за страхотно представление тази вечер.
Осветлението в импровизирания Колизеум изгасна.
Публиката притихна, когато един прожектор освети Луц. Той се беше преоблякъл в син костюм на тънко райе, обувки със заострени върхове и квадратна цикламена носна кърпа в горния джоб на сакото. Държеше позлатен микрофон и се усмихваше към едно аутокю.
– Добре дошли на училищния бал на „Тръмбул“ – прогърмя гласът му. От публиката се надигнаха викове, докато Луц махна с ръка и накара тълпата да замлъкне. – За мен е чест да изиграя роля в това паметно събитие. Знам, че всички сте нетърпеливи да узнаете кои ще бъдат короновани за крал и кралица на бала. В момента треньор Бъроус е в бекстейджа и брои гласовете ви. Най-напред ще започнем с дългоочакваната Битка на бандите.
– Обичаме те, Клоуи! – изкрещяха няколко хлапета от първия ред.
– Някои от групите, които ще чуете, са любимци на феновете – каза Луц. – Други са относително неизвестни, дори за роднините си... – Изчака да чуе смях, но вместо това в краката му се приземи полупълна тенекиена кутийка газирана вода.
– Трети – продължи Луц, тонът му стана по-мрачен, – никога не са имали шанс. – Обърна се и намигна на Кам. – Ето ги, за да дадат първия изстрел: „Любов и безделие“!
Публиката изрази одобрението си, когато две второкурснички довлякоха столчета на сцената. Изглеждаха като сестри, със смугла кожа, лунички и бледосини очи. Едната имаше бяло-руси къдрици, а другата беше с късо подстригана, боядисана в черно коса. Вдигнаха хавайските си флейти.