Впечатлен, Кам разпозна началните акорди на мрачна народна песен, която се беше предавала през времето в затъмнени барове по времето на сухия режим. Наричаше се „Сребърен кинжал“ и за пръв път я беше чул преди двеста години на борда на кораб, подмятан из бурно море в тежък мрак.
– Адски си я бива – каза Джийн.
– Коя? – попита Луис.
– И двете.
– Имаш си гадже – напомни Луис.
– Шшшт – изсъска Джийн.
Кам се опита да улови погледа на Лилит, но вниманието й бе приковано върху изпълнението.
„Любов и безделие“ бяха добри и, изглежда, го знаеха. Но никога нямаше да узнаят колко добре бяха подбрали песента си или че пееха пред хиляда чифта безсмъртни уши, които бяха присъствали, когато песента беше изпълнена най-напред по варварското крайбрежие. Кам знаеше, че някои от демоните сигурно пригласяха отгоре.
Застана зад Лилит, обви ръце около талията й, и започна да се поклаща, пеейки тихо в ухото й:
– Баща ми е прекрасен дявол...
– Знаеш тази песен? — попита Лилит, като обърна леко глава, така че бузата й докосна устните на Кам. – Завладяваща е.
– Лилит – каза той, – има нещо, което чаках да ти кажа.
Сега тя се обърна изцяло, сякаш можеше да долови настойчивостта в гласа му.
– Не знам дали моментът е подходящ, но трябва да ти кажа, че...
– Хей – прекъсна го един глас и миг по-късно Луц изблъска Кам настрана и застана пред Лилит. — Е, хлапета, подписахте ли вече споразумението за отказване от претенции? Всеки изпълнител трябва да подпише формуляра за отказване от претенции.
Лилит хвърли поглед на гъсто напечатания документ.
– Какво пише? Тук е трудно да се чете.
– Просто че няма да съдите „Кинг Медия“ и че можем да използваме образа ви за рекламни материали след шоуто.
– Сериозно ли, Луц? – каза Кам. – Трябва да го направим веднага?
– Не можете да излезете на сцената, ако не го направите.
Кам прочете набързо документа, за да се увери, че не се обвързва в по-мрачна сделка с Луцифер. Изглеждаше обаче, че това не беше нищо друго освен начин за прекъсване на хубавия миг. Кам надраска набързо подписа си.
– Всичко е наред – каза на Лилит и загледа как тя също подписа.
Кам блъсна документите обратно към Луцифер, който ги пъхна в джоба си и се ухили. Изпълнението вече беше свършило и аплодисментите за „Любов и безделие“ бяха затихнали.
Луц излезе с широки крачки отново на сцената.
– Провокативно. – Ухили се самодоволно. – Без повече бавене, следващата ни група: „Смъртта на автора“!
Публиката нададе слаби приветствени възгласи, когато едно ниско хлапе на име Джери и тримата му приятели излязоха наперено на сцената. Кам се присви от ужас, когато Джери се опита да нагласи общия комплект барабани така, че да пасват на дребната му фигура. След няколко болезнени мига Лилит смушка Кам:
– Не е зле да им помогнем – каза тя.
Кам се изненада, но, разбира се, Лилит беше права. Наистина беше различна от гневната самотница, каквато бе преди две седмици.
– Добра идея – каза Кам, докато излизаха забързано на сцената да помогнат при нагласяването на височината на барабаните.
Когато инструментите бяха настроени и групата започна да отброява времето, Кам и Лилит се вмъкнаха обратно зад кулисите. На Лилит, изглежда, не й пукаше колко лоши бяха „Смъртта на автора“. Просто беше щастлива, че е помогнала на друг музикант. Но тя бе единствената щастлива. Джийн се сгърчи нещастно, докато Джери ревеше гръмогласно текста на песен, наречена „Амалгаматор“.
– Той дори не знае какво е „амалгаматор“ – каза Джийн, като клатеше глава.
– Да – съгласи се Лилит. Абсолютно. Ъм... какво е „амалгаматор“?
Публиката се отегчи, преди да свърши първата строфа. Хората започнаха да дюдюкат и тръгнаха да си купуват газирани напитки, но „Смъртта на автора“ не забелязаха. В края на песента Джери прегърна микрофона и едва не припадна от прилива на адреналин:
– Обичаме те, Кросроудс!
Когато Джери и групата му напуснаха сцената, Луц се върна на нея.
– Следващите ни изпълнители вече са добре известни из целия град – обяви той в микрофона. — Представям ви прекрасните и талантливи „Нежни видения“!
Из целия Колизеум отекнаха аплодисменти, а тълпата обезумя.
Кам и Лилит надникнаха през завесата и видяха как популярните хлапета от „Тръмбул“ почти нахлуха на сцената. Пищяха, момичета, покачени на раменете на гаджетата си, скандираха името на Клоуи. Кам хвана Лилит за ръка. Дори и наистина да беше изгладила донякъде отношенията си с Клоуи, сигурно й беше трудно да не завижда на „Нежните видения“ за приема, който получаваха.