Лилит вдигна ръка и спря да свири, правейки пауза преди последния куплет на песента. Джийн, Луис и Кам също спряха.
Публиката закрещя по-високо.
Когато свали ръка да изсвири финалния акорд, групата засвири заедно с нея, точно навреме, и всички гласове в публиката изкрещяха.
Когато песента свърши, остана да се направи само едно нещо. Тя изтича при Кам и сграбчи ръката му. Искаше да бъде с него, когато се поклонят. Защото без него нямаше да е тук. Нищо от това нямаше да се случи.
Той протегна ръка към нея. Усмихна се. Хванаха се за ръце и тръгнаха към долния край на сцената.
Дръж ме, улови се, че казва Лилит на ръката на Кам. Дръж ме, точно така. Не ме пускай.
– Лилит е върхът! – Един глас се извиси над аплодисментите. На Лилит й се стори, че прозвуча като Ариана.
– Да живее кралицата! – провикна се друг глас, който може би беше на Роланд.
– Поклони се, рокзвезда – промърмори Кам в ухото й.
– Поклони се заедно с мен.
Възторг заля Лилит, когато с Кам се наведоха напред. Движението й се стори естествено, сякаш двамата правеха турнета от цяла вечност, покланяйки се пред възторжена публика цял живот. Може би това беше обратно дежа вю и тя изживяваше онова, което им готвеше бъдещето.
Надяваше се. Искаше да свири отново с Кам, и то скоро.
Обърна се към него. Той се обърна към нея.
Преди да се усети, устните им почти...
– Запазете го за партито след това – прогърмя гласът на Луц, когато излезе припряно на сцената и застана между тях, разделяйки ги.
Светлините на сцената притъмняха и Лилит видя отново публиката. Всички все още аплодираха. Ариана, Роланд, Брус и майка й се бяха преместили на първия ред и надаваха буйни викове, сякаш Лилит беше истинска рокзвезда. Чувстваше се като такава.
Охранителите удържаха хлапетата, които се опитваха да се втурнат на сцената. Дори директорът Таркентън ръкопляскаше. Лилит видя празните места до него и осъзна, че „Четиримата конници“ сигурно бяха в бекстейджа точно сега и се готвеха да закрият вечерта.
Битката вече бе била толкова епична, та на Лилит й се стори безумно, че сега й предстоеше да види любимата си група.
– Страхотна вечер, а? – обърна се Луц към публиката. – А тепърва предстои още!
Двама типове с конски опашки и тениски, които показваха, че са от екипа на музикантите, отведоха другите състезаващи се групи обратно на сцената. Клоуи притича до Лилит и преметна ръка през кръста й.
– Добра работа – каза тя. – Макар че аз бях по-добра.
– Благодаря. – Лилит се засмя. – „Виденията“ също бяха страхотни.
Клоуи кимна:
– Такива сме си.
– Успокойте се – каза Луц и направи знак за тишина. – Трябва да определим победителите и изгубилите.
Лилит се размърда неспокойно между Клоуи и Кам. Таркентън се изкачваше по стълбите към сцената, носейки плик и трофейна купа със златна китара отгоре.
– Почитаемите съдии стигнаха ли до решение? – попита Луц.
Таркентън почука по микрофона. Изглеждаше толкова зашеметен от изпълнението, колкото и Лилит.
– Победителят в Битката на бандите, спонсорирана от „Кинг Медия“, е...
Синтезиран барабанен тътен отекна гръмко по високоговорителите на стадиона. Внезапен състезателен порив изпълни Лилит. Тяхната група се беше представила убийствено тази вечер. Знаеха го. Публиката го знаеше. Дори Клоуи Кинг го знаеше. Ако в този свят имаше някаква справедливост...
Луц грабна плика от Таркентън:
– „Нежните видения“!
После групата на Клоуи закрещя, запищя, започна да изблъсква всички от светлината на прожекторите.
– Следваща спирка – кралица на бала – изписка Клоуи и прегърна приятелките си.
Ушите на Лилит звънтяха, докато Клоуи приемаше трофея. Само преди броени мигове прекарваше най-прекрасната нощ в живота си. Сега се чувстваше жестоко съкрушена.
– Гадна работа – каза Джийн.
Луис ритна един от ограничителите на сцената:
– Ние бяхме по-добри.
Лилит знаеше, че Кам я наблюдава, но беше твърде стъписана, за да срещне погледа му. Беше имала чувството, че песента им бе променила света.
Не беше.
Почувства се нелепо, че си бе позволила да вярва друго.
– Хей – гласът на Кам звучеше в ухото й. – Добре ли си?
– Разбира се. – Сълзи пареха очите й. – Трябваше да спечелим. Нали? Искам да кажа, бяхме добри...
– Ние наистина спечелихме – каза Кам. – Спечелихме нещо по-добро.
– Какво? – попита Лилит.
Кам хвърли поглед към Луц:
Ще видиш.
– Участници, моля, излезте отляво на сцената – каза момчето от екипа.