– Доведох те при него — изрече той – и ти положи всички усилия. Но Кам не те искаше, нали?
Не – каза тя нещастно.
– Трябва да спазиш своята част от споразумението ни.
– Изплашена съм – каза тя. – Какво става след...
– Остави това на мен.
Тя се взря в морето и разбра, че нямаше избор.
Не толкова скочи, колкото се надвеси напред – във въздуха, а после във водата. Остави се водата да я поеме. Когато вълните се разбиха над нея, Лилит не се опита да се издигне над тях. Каква причина й беше останала да опитва? Сърцето й бе натежало като наковалня и тя потъна.
После се намери на дъното, в едва просмукващата се светлина, сама. Черна вода изпълни носа и устата й, стомаха й, дробовете й.
Душата й.
* * *
Обратно на сцената, Лилит стоеше срещу Кам.
Усещаше Джийн Рах, Луис и другите изпълнители от битката, всички събрани около тях. Публиката беше стъписана, очакваща да види какво ще направи Лилит. Но тя можеше да се съсредоточи единствено върху Кам. В очите й имаше безумно изражение.
– Какво видя?
– Видях... теб. – Гласът й потрепери. – И...
Тогава Лилит проумя, че носещите се из „Тръмбул“ слухове за момичето, което Кам беше тласнал към самоубийство, бяха верни.
– Момичето, което се е самоубило – каза тя, с глас, отекващ из Колизеума, – съм била аз.
– О, Лилит – каза Кам и затвори очи.
– Отнела съм живота си, защото съм те обичала каза тя, когато фактите от миналото й започнаха да изплуват отново на повърхността, – а ти...
– Аз също те обичах – каза той. – Аз още...
– Не. Умолявах те. Разголих душата си пред теб. А ти ми каза „не“.
Кам трепна:
– Опитвах се да те пощадя.
– Но не можеше. Вече бях сключила сделка. – Тя се обърна и насочи един-единствен, треперещ пръст към Луц. – С него.
Кожата около очите на Кам се изопна:
– Не знаех...
– Бях сигурна, че ако мога само да те намеря, ще мога да те спечеля отново.
Кам затвори очи:
– Бях глупак.
– Но сгреших – каза Лилит. – Онова, което видях току-що... онези други животи, които съм изживяла...
Кам кимна:
– Други Адове.
Други Адове? Лилит замръзна. Нима той искаше да каже...
Този живот, нейният живот, всъщност изобщо не беше истински живот?
Всички ужаси, които бе принудена да изстрада, бе изстрадала заради Кам. Защото някога отдавна той я бе подмамил да се влюби в него. А тя беше достатъчно глупава да падне отново в същия капан.
Внезапно Лилит се изпълни с такава ярост, че едва можеше да стои на краката си.
– През цялото това време съм била в Ада? – Тя се отдръпна от Кам, излезе от светлината на прожекторите и пристъпи в тъмнината. – Заради теб.
20.
Небето те очаква
Кам
Пет минути
Кам стоеше на сцената пред Лилит, под вихрещите се светлини от диско топката, чувствайки погледа на хиляда тийнейджъри, а над тях – очите на милион демони, чакащи на небето.
Протегна ръка към Лилит:
– Още има надежда.
Тя се отдръпна:
– Ти си причината, поради която страдах толкова много. Ти си причината да съм толкова гневна и тъжна. Ти си причината да мразя живота си. – Очите й се напълниха със сълзи.
Беше права. Вината наистина беше на Кам. Той беше отблъснал Лилит, защото твърде много се бе страхувал да й каже истината.
– Толкова съм глупава. Мислех си, че появата ти в Кросроудс е най-хубавото нещо, което ми се е случвало някога, но то е било най-лошото нещо, случващо ми се отново и отново.
– Моля те – примоли се Кам. Протегна ръце към нея, но беше шокиран от онова, което видя: пръстите му бяха възлести и с подути стави, ноктите му – дебели и жълти. Ти не разбираш...
– За първи път разбирам всичко. Вярвах в любовта ни, а ти – не, но аз бях тази, която в крайна сметка плати цената. – Тя се загледа над стените на Колизеума, там, където той се отваряше към небето. В далечината се издигаха пламъци, ближейки нощта. – Защо се върна? Да ме дразниш? Да се наслаждаваш на страданието ми? – Тя рязко разпери ръце, със стичащи се по лицето й сълзи. – Доволен ли си?
– Дойдох, защото те обичам. – Гласът на Кам потрепери. – Мислех, че си мъртва. Никога не съм знаел, че си в Ада. В мига щом научих, дойдох за теб. – Очите му пламнаха. – Сключих сделка с Луцифер и прекарах изминалите петнайсет дни, влюбвайки се отново в теб, като се надявах, че и ти може да се влюбиш отново в мен.
– Значи това е бил облогът. – Лилит гледаше Кам с отвращение. – Изобщо не си се променил. Точно същият егоист си както винаги.