– Тя е права — прогърмя един глас отвсякъде, а над сцената повя горещ вихър. Кам се извъртя рязко и откри Луц, лишен от маскировката си на млад простосмъртен. На негово място стоеше истинският Луцифер, с бурно надигащи се и спускащи се гърди, с червени от злоба очи. С всеки дъх тялото на Луцифер се раздуваше; той ставаше все по-едър и по-едър, докато накара сцената да изглежда миниатюрна и затъмни луната.
Публиката запищя и се опита да побегне само за да открие, че всички изходи бяха заключени и залостени. Някои ученици се опитаха да се покатерят по стените, други се скупчиха заедно, плачейки. Кам знаеше, че всяко усилие беше безплодно пред лицето на дявола.
Пръстите на Луцифер се издължиха в остри като бръснач хищни нокти, големи колкото касапски ножове. Черни люспи като на влечуго покриха тялото му, а чертите му станаха остри и безмилостни. Той наклони глава назад, затвори очи и разпери потъмнелите си зелено-златни криле.
– Луцифер – ахна Лилит, разпознавайки го.
– Да, Лилит – изрева Луцифер, гласът му се промъкна във всяка пукнатина в Кросроудс. – Аз съм създателят на твоето нещастие.
Другите ученици, участвали в изпълненията, отдавна си бяха отишли; сега трепереха някъде в публиката, оставяйки сцената опразнена, с изключение на Кам, Лилит и Луцифер, и, осъзна сега той, Джийн и Луис. Двамата му приятели от групата се отдръпнаха назад, гледайки от ръба на сцената: раменете им се докосваха, лицата им бяха бледи и ужасени. На Кам му се прииска да можеше да направи нещо, за да ги утеши, но знаеше, че ужасите на вечерта само ще стават по-страшни.
Звездите запулсираха и се уголемиха, когато легионът от демони на Луцифер долетя по-близо и те станаха различими в тъмнината, нахлувайки през гладката като стъкло небесна твърд, спускайки се точно над Лилит.
– Дори сега – каза Луцифер – Кам те лъже, скривайки от теб истинската си природа. Погледни!
Дяволът посочи Кам и той внезапно бе завладян от неудържим порив. Кам изпита чувството, че раменете му са обгърнати в пламъци, когато Луцифер ги разтвори със сила. Те се разпериха със звук като от разкъсване на винил. Цяла вечност Кам беше познавал единствено бляскавата красота на крилете си. Тази вечер погледна назад и ахна.
Те бяха отвратителни, кожести, безжизнени и овъглени, като крилете на най-низшите демони в ада. Почувства как костите в тялото му се извиват болезнено, как кожата му се изопва и стяга. Изпищя, после погледна ръцете си – които сега се бяха превърнали в люспести хищни нокти.
Докосна лицето си, гърдите си и разбра, че трансформацията му беше завършена. Дори Лилит нямаше да е в състояние да отрече чудовищната му външност...
И внезапно Кам изпита радост от това. Нямаше да крие нищо от нея, никога повече.
– Някога отдавна – каза той, чувствайки сълзи в ъгълчетата на очите си, – се страхувах, че няма да ме обичаш, ако узнаеш кой съм в действителност.
Тя изучаваше стареещото му демонско лице, грохналото му тяло, отвратителните му криле.
– Ти никога дори не ми даде шанс да обичам истинския теб – каза тя. – Не ти се вярваше, че може да те приема.
– Права си...
– Аз те обичах, Кам. Исках да се омъжа за теб и имах предвид за всяка частица от теб, добрата и лошата, познатата и непознатата.
– Аз също исках да се оженя за теб. Но не можех да го направя в храма, както искаше...
– Зарежи храма – каза Лилит. – Кого го е грижа за това?
– Теб те беше грижа – каза той. – Беше важно за теб, но аз го пренебрегнах, за да не се налага да ти призная кой съм. Опитах се да припиша вината на теб, но аз бях онзи, който се отказа от женитбата ни.
Тя се взря в него с изопнато от болка изражение.
– Знаех, че никога не би могла да ми простиш – каза той, – затова избягах. Мислех, че съм те загубил завинаги. Но после открих този втори шанс и дойдох тук да се разкая. Това време с теб ми показа, че любовта ми към теб е по-голяма от страха ми. Любовта ми към теб е по-голяма от всичко, което познавам.
По бузата му се търкулна сълза. Той затвори очи. Имаше да каже още толкова много неща и толкова малко време, за да им придаде важност.
Лилит изпищя.
Нещо лютиво опърли носа на Кам и той си спомни какво беше станало в библиотеката последния път, когато бе плакал. Избърса бузите си, но бе твърде късно. Под краката си видя дупката, която сълзата му бе направила, когато падна на сцената. От нея се кълбеше черен дим. Киселина разяждаше сцената, образувайки кратер, който зейна и се удължи, докато се разпростря като каньон между Кам и Лилит.
– Кажи „сбогом“, Лилит – обади се Луцифер със злобна усмивка.