Кам скочи във въздуха, разпервайки жалките си, немощни криле. Всичко, което трябваше да направи, бе да скъси разстоянието между себе си и Лилит. Тя изпищя и с препъване се отдръпна назад към Луцифер и далече от разширяващия се кратер.
Кам се приземи в краката й. Краят идваше. Той щеше да загуби. Не я беше убедил да го обикне отново, така че му оставаше да направи само едно.
Падна на колене пред дявола и вдигна покорно ръце:
– Вземи ме.
Луцифер се ухили самодоволно:
– Ще бъдем много заети.
Кам поклати глава:
– Не и като твой заместник.
Луцифер изрева:
– Сделката ни беше ясна.
– Това е нова сделка – каза Кам и се изправи да защити Лилит, когато сцената се разтресе под краката им и отворът на кратера стигна почти до ботите му. Беше почти полунощ. Това беше последният му шанс. – Оставам тук долу в изгнание. Заемам мястото й в Ада като твой поданик. А ти я освобождаваш.
– Не! – изкрещя Лилит. Сграбчи Кам за яката на якето: – Защо би направил това – да се пожертваш за мен?
– Бих направил всичко за теб – Кам посегна към ръката й, удивен, когато тя не се отдръпна.
Писъците на тълпата станаха оглушителни, когато кратерът, образуван от сълзата на Кам, стигна вътре в публиката, поглъщайки десетки ученици. Но Кам не можеше да ги види. Въздухът се беше задръстил с дим и всичко беше замъглено и хаотично.
Сърцето му биеше бясно. Трябваше да побърза.
– Ще направя каквото поискаш, ще отида, където поискаш, ще изтърпя всяко наказание, каквото поискаш – каза той на Луцифер. – Само освободи Лилит от този Ад.
Докато говореше, забеляза промяна в изражението на Лилит. Чертите й омекнаха, а очите й се разшириха. Дори когато стените около тях се разтегнаха, разкривиха и започнаха да рухват, Лилит не откъсваше очи от Кам.
– Ти наистина се промени – каза Лилит. – Даде ми толкова много през изминалите две седмици.
– Трябваше да ти дам повече. – Кам посегна към нея, опитвайки се да намери ръцете й през гъстия, черен дим.
– Няма да ти позволя да заемеш мястото ми тук в Ада – каза Лилит. – Където и да си, там искам да бъда и аз.
От очите на Кам като от кладенец бликнаха сълзи, стекоха се надолу по бузите му и изгориха света около тях. Не би могъл да ги спре, ако беше опитал.
– Обичам те, Лилит.
– Обичам те, Кам.
Той я прегърна, докато кратерът се разрастваше и сцената се разпадна под тях. От публиката се надигнаха писъци, когато дебелите стени на новия Колизеум се разтресоха и рухнаха.
– Какво става? – ахна Лилит.
– Дръж се за мен – каза той, като я хвана здраво.
– Мамо! – изпищя Лилит ужасено, взряна в посоката, където се беше намирала публиката, макар че дотогава вече беше невъзможно да види семейството си, да види каквото и да било на повече от няколко сантиметра разстояние. Дробовете й се напълниха с дим и тя започна да кашля. – Брус!
Кам нямаше думи за загубата й. Как можеше да обясни, че всеки, когото Лилит познаваше, беше една от пионките на дявола, че свободата й идваше на цената на това да ги загуби? Обгърна главата й с длани и я притисна към себе си.
– Не! – изпищя тя и заплака, сгушена в гърдите му.
Колизеумът и училището до него изчезнаха зад големи стълбове дим, постройките се накъдриха като горяща хартия. Мигове по-късно всичко около Кам и Лилит беше погълнато. Светът се превърна в купчина пепел, която изпърха, после отлетя.
Паркингът, училището, унилата редица рожкови дървета, които бележеха входа към Ратълснейк Крийк, пътищата, които не водеха никъде, нощното небе, което бе вдъхновило толкова много песни – всичко гореше. Пламъците по хълмовете се бяха сгъстили, обкръжавайки Кам и Лилит. Пламъците на Ада.
Той се съсредоточи да я прегърне здраво, защитавайки я от гледката и от демоните, които летяха над главите им в лудешко множество от златни криле.
Сребърен проблясък попадна в полезрението на Кам. Ариана се спусна пред него: великолепните й криле в преливащи се цветове бяха ярки като звездна светлина.
– Ариана! – провикна се Кам. – Мислех, че си си отишла.
– Да те изоставя в последните мигове? – каза Ариана. – Никога.
– Великолепно – прошепна Лилит при вида на крилете на Ариана. – Ти си ангел.
– На твоите услуги. – Ариана се ухили и се поклони. – Камбриел, ти се справи. С малко помощ. – Тя смушка Лилит. – Бяхте убийствени.
Кам прегърна Лилит по-плътно:
– В Ханаан те оставих да си отидеш. Това беше най-голямата ми грешка, по-голяма от това да встъпя в редиците на Луцифер. Това, че изгубих любовта ти, е единственото, за което съжалявам.
– А за мен това, че открих любовта ти, е спасение – каза Лилит. Докосна гърдите му, лицето му. – Не ме е грижа как изглеждаш. За мен си красив.