— И този грях е типичен за хората. — Единиците на екрана се превърнаха в двойки. — Теб обаче те тормози друго.
Боби Усмивката продължаваше, както и преди, да недоумява на какво се дължи притеснението му напоследък. Внезапно му хрумна да насочи временно разговора към тема. където би се чувствал по-сигурен.
— Лъжа не само хората, а и компютрите — изповяда се той.
— Разкажи ми по-подробно как — обади се с попско любопитство гласът зад екрана.
Дори нямаше нужда от подканяне. Боби с охота разправи как разнищва компютърните защити, подменя пароли, изсмуква ценна информация от базите данни и пари от банковите сметки. Откраднатите файлове пазеше на дискети и ленти в сейфа си, а сумите бързо прехвърляше за изтегляне в брой от банкоматите.
Когато свърши изповедта си, настъпи странно мълчание. После в колонката за неопростени грехове светна кървава единица и едновременно с това завеската зад решетката се плъзна встрани. Боби Безусмивката втренчено се вгледа в две огнени очи, за миг му се стори, че дисплеят започва да са топи, но преди да успее да реагира или дори да си помисли какво означава това, лъчът на вграденото в монитора електронно оръдие проби екрана и челото му.