Лорд Питър каза, че е убеден в това.
— Ами как само се държеше мистър Плант с хората, които смяташе по-долу от себе си — продължи мис Дърдортън, — направо да ти кипне кръвта. Колкото пъти ме е пращал мистър Ормъръд с някакво съобщение при него, толкова пъти съм била доволна, като изляза от стаята му. Унизителен беше начинът, по който разговаряше с теб. Пет пари не давам дали е мъртъв, или не. От туй, че е умрял, поведението му в миналото не може да стане по-добро, нали, лорд Питър? И всъщност не обиждаше толкова с грубостите, които говореше. Ето вземете например мистър Брикет — и той е много груб, но никой не му се сърди. Той е просто като голямо нетактично кученце, всъщност като агънце, ами да. Отвратителният навик на мистър Плант да се надсмива — ето кое толкова мразехме всички. Освен това той винаги говореше за хората с презрение.
— Какво ще кажете за портрета? — попита Унизи. — Прилича ли на него?
— Да, и то прекалено много — заяви категорично мис Дърдортън. — Затова не го хареса никак. Той и Кроудър не харесваше. Но естествено знаеше, че е добър художник и го накара да му направи портрет, защото смяташе, че ще получи нещо ценно на съвсем ниска цена. А Кроудър нямаше как да му откаже, защото Плант щеше да го увелни.
— Не мисля, че това би имало голямо значение за човек със способностите на Кроудър.
— Бедният мистър Кроудър! Той като че ли никога не е имал късмет. Изглежда, че добрите художници не винаги могат да продадат картините си. Освен това знам, че той искаше да се жени — иначе никога не би се захванал с такава рекламна работа. Той ми е разказвал много за себе си. Не знам защо, но аз като че ли съм от хората, с които мъжете споделят доста неща.
Лорд Питър напълни чашата на мис Дърдортън.
— О, моля ви. Не, наистина не! Нито капка повече! И без това много дърдоря. Не знам какво ще каже мистър Ормъръд, като отида да ми продиктува писмата си. Кой знае какви ли смехории ще записвам. Ох, наистина трябва да тръгвам. Погледнете само колко е часът.
— Не е толкова късно. Изпийте едно кафе без мляко — да се оправите. — Уимзи се усмихна. — Въобще не сте приказвали много. Вашето описание на живота в службата ви ми достави голямо удоволствие. Знаете ли, обрисувате нещата много образно. Сега разбирам защо мистър Плант не се е ползувал с добри чувства.
— Във всеки случай в службата не, а другаде може да са имали по-добри чувства към него — каза мис Дърдортън загадъчно.
— О?
— О, той беше един особен … — каза мис Дърдортън. — Той наистина беше много особен. Мои приятели го срещнали една вечер в Уест Енд и като се върнаха, разправяха едни много интересни истории … Голям смях падна в службата — мистър Плант и неговите млади момичета! Мистър Каули — небезивестният Каули, който участвува в мотоциклетните състезания — та той все казваше, че знае как трябва да приема мистър Плант и неговите екскурзии с колата. Оня път, когато мистър Плант се престори, че се връща от обиколка из Уелс, мистър Каули го разпитваше за пътищата там, а той нищичко не можеше да каже. А пък мистър Каули наистина е пътувал по тия места и много добре знаеше, че мистър Плант не е бил там, където казва; всъщност той знаеше, че през цялото време мистър Плант е бил в някакъв хотел в морския курорт Абъристуит в много привлекателна компания.
Мис Дърдортън изпи кафето и остави чашата на масата с предизвикателен жест.
— А сега наистина трябва да бягам, иначе ще закъснея страхотно. И много ви благодаря.
— Здравейте — каза инспектор Уинтърботъм. — Значи купили сте портрета?
— Да — отговори Уимзи. — Хубава творба е. — Той се вгледа замислено в картината. — Седнете, инспекторе, искам да ви разкажа една история.
— А аз искам да разкажа една история на вас — отвърна инспекторът.
— Да чуем първо вас — каза Уимзи с израз на ласкателно нетърпение.
— Не, милорд, вие имате предимство. Карайте! — и той ухилен се разположи в креслото.
— Добре — каза Уимзи. — Моята е нещо като приказка. Но имайте предвид, че не съм я подкрепил с доказателства.
— Карайте, милорд, карайте!
— Имало едно време… — подхвана Уимзи и въздъхна.
— Така започваха някога хубавите приказки — каза инспектор Уинтърботъм.
— Имало едно време — повтори Уимзи — един художник. Бил добър художник, но лошата фея на финансовия успех не била поканена на неговата кръщенка. Какво ще кажете?
— Много често се случва с художниците — съгласи се инспекторът.
— И тъй, той бил принуден да се хване на работа като художник на реклами, защото никой не купувал картините му, а той, също както героите от приказките, искал да се ожени за момичето, което пасяло гъските.