— Аха — рече дебеланкото, — този господин сигурно е ходил в Италия и знае какво става там. Мислите ли, че това убийство е работа на някоя гомора, сър?
— Много се надявам да не е — отвърна пътникът от първа класа. — Искам да кажа, че това до голяма степен намалява любопитството, не намирате ли? На мен би ми допаднало едно хубаво, тихо, домашно убийство, при което намират милионера мъртъв в библиотеката. Щом отворя криминален роман и видя, че има замесена камора, интересът ми като че ли пресъхва и се срива със земята — става нещо като Содом и Гомор.
— Тук съм съгласен с вас — обади се младият съпруг, — от артистична гледна точка, така да се каже. Но мисля, че в този случай по мнението на господина може да се поспори.
— Е, след като не съм чел подробностите… — призна пътникът от първа класа.
— Подробностите са съвсем ясни — каза предвзетият. — Нещастникът е бил намерен мъртъв на брега на Фелпам рано тази сутрин, а лицето му било накълцано по най-ужасен начин. Бил само по един бански костюм.
— Чакайте малко. Да започнем с това: кой е той?
— Все още не са го идентифицирали. Взели са му дрехите.
— Това прилича повече на грабеж, нали? — предположи Кити.
— Ако беше само грабеж — отвърна предвзетият, — защо ще кълцат лицето му по този начин? Не, както казах, взели са дрехите, за да предотвратят идентифицирането. Тайните общества винаги гледат да правят така.
— Бил ли е прободен? — попита пътникът от първа класа.
— Не — каза дебеланкото. — Бил е удушен.
— Не само италианците убиват по този начин — отбеляза пътникът от първа класа.
— Вече не — каза дебеланкото. Предвзетият изглеждаше леко объркан.
— Но ако е отишъл да се къпе — попита слабият възрастен мъж, — как е стигнал дотам? Ако е бил отседнал във Фелпам, все някой щеше да забележи отсъствието му досега. През почивния сезон там ходят много хора.
— Не — каза дебеланкото, — не и в Ист Фелпам. — Вие имате предвид Уест Фелпам, където има яхтклуб. Ист Фелпам е едно от най-безлюдните кътчета по брега. Наблизо няма никакви къщи, освен една малка кръчма, сам-самичка на края на един дълъг път и оттам трябва да прекосиш три ниви, за да стигнеш до морето. Хубав път няма — само някакво коларско пътче, но лека кола може да мине. Аз съм ходил там.
— Отишъл е с кола — каза предвзетият. — Открили са следите от гумите. Но колата си е заминала.
— Изглежда, убиецът и убитият са отишли там заедно — подсказа Кити.
— Мисля, че е било така — каза предвзетият. — Навярно са запушили устата на жертвата, завързали са я и са я закарали с колата До мястото, след това са я измъкнали, удушили са я и …
— Но защо са си направили труда да му облекат банските? — попита пътникът от първа класа.
— Защото, както вече казах, не са искали да оставят дрехи, които да издадат самоличността му — отговори предвзетият.
— Правилно. Но защо тогава не са го оставили гол? Банският сякаш подсказва едно почти прекалено зачитане на приличието за подобни обстоятелства.
— Да, да — намеси се нетърпеливо дебеланкото, — но вие не сте чели внимателно вестниците. Не е възможно двамата да са отишли там заедно. Защо? Защото са намерени отпечатъци от стъпките само на един човек и те са били на убития.
— Само едни отпечатъци, така ли? — попита бързо пътникът от първа класа. — Интересно. Сигурен ли сте?
— Така пише във вестника. Само едни отпечатъци, оставени от боси крака — така пише, и след внимателно съпоставяне се оказало, че са на убития — водели от мястото на колата до мястото, където било намерено тялото. Това как го разбирате?
— Защо, то говори много, не намирате ли? — попита пътникът от първа класа. — Дава на човек възможност да прецени мястото като от птичи поглед, а освен това хвърля обилна светлина върху характера и положението на убиеца — или убийците.
— Как разбрахте тези неща, сър? — попита възрастният човек.
— Е, добре, да започнем с мястото: макар че никога не съм ходил там, очевидно има пясъчна ивица, откъдето човек може да влезе да се къпе.
— Така е — каза дебеланкото.
— Предполагам, че някъде наблизо има и скалист нос, издаден в морето, а вероятно оттам могат и да се правят скокове. Сигурно продължава доста навътре; във всеки случай човек може да се къпе там, преди да се повиши нивото на водата към плажа.
— Не зная как разбрахте това, сър, но е така. Има, точно както ги описахте, скали и място за гмуркане на около сто метра навътре. Много пъти съм се гмуркал от края на скалите.