— Защо?
— Защото ако е било само въпрос да спечели време, можел е да се натовари заедно с велосипеда си на влака и да си спести пътя. Не, смятам, че е бил отседнал някъде в малък хотел. Не в голям, защото там никой не би забелязал дали се е прибрал, или не. Но не и в частна квартира според мен, иначе все някой щеше да спомене досега, че е имал летовник, който е ходил да се къпе в Ист Фелпам. Той или живее в околностите, при което няма да е трудно да го намерят, или е бил на гости у приятели, които имат интерес да крият къде е ходил. Или пък, което според мен е по-вероятно, е бил в малък хотел, където би се забелязало, че го няма за закуска, но където любимите му за къпане места не са били общо достояние.
— Звучи правдоподобно — каза дебеланкото.
— Във всеки случай — продължи пътникът от първа класа — трябва да е бил отседнал на такова разстояние от Ист Фелпам, че да може да ходи там с велосипед, така че няма да е особено трудно да го открият. А сега за колата.
— Да, къде е колата във вашата версия? — попита предвзетият, който очевидно все още копнееше за такава теория, която да е свързана с организираната престъпност.
— В някой сервиз и чака да я приберат.
— Къде? — настоя предвзетият.
— О, някъде в противоположната посока от мястото, където е отседнал убиецът. Ако някой има особено основание да не иска да се разбере, че е бил на дадено място в определено време, не е лошо да се прибере от противоположната посока. Започвам да си мисля, че колата трябва да се търси в Уест Фелпам, а хотелът — в най-близкия град по главното шосе, отвъд кръстовището, където се съединяват двата пътя за Уест и Ист Фелпам. Откриете ли колата, открили сте естествено и името на жертвата. Що се отнася до убиеца, ще трябва да търсите енергичен мъж, добър плувец и страстен велосипедист, навярно не особено заможен, щом като не може да си купи кола, човек, който прекарва отпуската си някъде близо до единия и другия Фелпам и има достатъчно основание да не обича жертвата, която и да е тя.
— На мен и през ум нямаше да ми мине… — удиви се възрастната дама. — Как хубаво свързахте всичко. Направо като Шерлок Холмс, мен ако питате.
— Много добра версия — каза предвзетият, — но все пак ще излезе работа на някое тайно общество. Помнете ми думите! Боже мой, ето че пристигнахме. Само двайсет минути закъснение. Твърде добре за ваканционно време. Моля да ме извините. Чантата ми е точно под краката ви.
В купето имаше осми пътник, който по време на целия разговор остана вглъбен в някакъв вестник. Когато слязоха на перона, този човек докосна пътника от първа класа по рамото.
— Извинете, сър — каза той, — вашето предположение беше много интересно. Казвам се Уинтърботъм и разследвам този случай. Бихте ли ми дали името си? Може би по-късно ще поискам да се свържа с вас.
— Разбира се — отвърна пътникът от първа класа. — Знаете ли, много обичам да си пъхам носа в какво ли не. Ето визитната ми картичка. Обадете ми се, когато пожелаете.
Криминалният инспектор Уинтърботъм взе картичката и прочете името.
ЛОРД ПИТЪР УИМЗИ „Пикадили“ 110 А.
Продавачът на „Ивнинг Вюз“2 пред спирка „Пикадили“ на метрото с особено старание закрепи афиша върху стойката. „Много добре изглежда“ — помисли си той.
Според него той правеше много по-голямо впечатление от афиша, изложен от конкурентния печатен орган, който съобщаваше без никакво въображение:
Един сравнително млад господин в сив костюм, който се появи в този момент от бар „Крайтириън“, изглежда, също мислеше така, защото се сдоби с „Ивнинг Вюз“ срещу няколко пенса и се зачете веднага така съсредоточено, че при спирката се блъсна в един забързан мъж и трябваше да се извини.
„Ивнинг Вюз“, еднакво признателен и на убиеца, и на жертвата за сензационното произшествие, което беше добре дошло след трите почивни дни, бе смъкнал „Статистическите данни за покачващите се температури“ на господата Негрети и Замбра от първа страница на обедното издание и ги беше заменил с
ОБЕЗОБРАЗЕНАТА ЖЕРТВА ОТ УБИЙСТВОТО НА ПЛАЖА — ИДЕНТИФИЦИРАНА
УБИЙСТВО НА ИЗВЕСТЕН РЕКЛАМЕН АГЕНТ
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПОЛИЦИЯТА
„Трупът на мъж (на средна възраст, с обезобразено от удари с остър предмет лице, облечен само в бански гащета), който бе открит миналия понеделник сутринта на плажа при Ист Фелпам, беше идентифициран като мистър Кореджо Плант, директор на едно от ателиетата в «Крайтън Лимитед» — известната фирма в Холбърн.3