Мистър Плант, четирийсет и пет годишен ерген, прекарвал годишната си отпуска в обиколка с кола по западното крайбрежие. Пътувал е сам, не е оставил адрес за препращане на писмата, така че без находчивостта на криминалния инспектор Уинтърботъм от Полицейското управление на западните графства изчезването му можеше да остане незабелязано, докато минат трите седмици, след които лицето е трябвало да се върне на работа.
Убиецът безспорно е разчитал на това и е откарал колата с вещите на жертвата с надеждата да заличи всички следи от престъплението и за да спечели време за бягство.
Но след щателно издирване изчезналата лека кола бе открита в един сервиз в Уест Фелпам, където била оставена за регулиране на аванса и поправка на магнета. Собственикът на сервиза, мистър Стилър, видял човека, който докарал колата, и е дал на полицията подробно описание. Твърди се, че мъжът бил дребен и мургав, с вид на чужденец. Полицията разполага с данни за неговата самоличност и съществува увереност, че предстои задържане на лицето в скоро време.
Мистър Плант е работил петнадесет години във фирмата «Крайтън», а за директор на ателието е бил назначен в последните години на войната. Ползувал се е с голямо уважение сред колегите си, а майсторството му в художественото оформление и проектиране на рекламите е допринесло много за потвърждаване на добре известния девиз на фирмата: «Крайтън — голяма реклама.»
Погребението ще се състои утре сутринта в гробището Голдърс Грийн.
(Снимки — на втора страница)“
Лорд Питър обърна на втора страница. Снимката на жертвата не задържа дълго вниманието му. Беше една от онези безизразни студийни фотографии, които не разкриват нищо повече от това, че моделът все пак има някакво лице. Той установи, че мистър Плант е бил по-скоро слаб, отколкото пълен, приличал повече на търговец, отколкото на човек на изкуството, и че фотографът е предпочел да го покаже сериозен, а не усмихнат. Снимката на плажа при Ист Фелпам, на която с кръстче бе отбелязано мястото, където била открита жертвата, като че ли събуди в него нещо повече от случаен интерес. Той я гледа известно време съсредоточено, издавайки леки възклицания на изненада. Нямаше видима причина за изненада, тъй като снимката потвърждаваше във всяка една подробност умозаключението, до което той бе стигнал във влака. На нея личеше извитата пясъчна ивица и по-нататък дългият скален нос, издаден навътре до дълбокото, който продължаваше в обратна посока и се сливаше с рядката суха тревица. Независимо от това той я разглежда съсредоточено няколко минути, след това сгъна вестника и спря едно такси; в колата той разгърна вестника и отново разгледа снимката.
— Понеже ваша светлост бяхте така любезен да предложите да ви посетя в Лондон, осмелих се да ви се обадя, като минавах оттук — каза инспектор Уинтърботъм, изпразвайки чашата си прекалено бързо за истински познавач. — Благодаря, няма да откажа. И така, както вече сте разбрали от вестниците, благополучно намерихме колата.
Уимзи изрази задоволството си от резултата.
— Много задължен бях на ваша светлост за това, което ми подхвърлихте — продължи великодушно инспекторът, — не трябваше да го казвам, ама и аз щях да стигна до същото заключение, само да имах малко повече време. Нещо повече — ние сме по следите на убиеца.
— Разбрах, че приличал на чужденец. Не казвайте, че ще се окаже в крайна сметка някой член на камората.
— Не, милорд — инспекторът намигна. — Ако питате мен, нашият приятел от ъгъла не можеше да си избие от главата тези истории от списанията. Но и вие малко се изсилихте, милорд, с вашата идея за колоездача.
— Така ли? Това е удар за мен.
— Е, милорд, тия теории звучат хубаво, но са повечето пъти, общо взето, прекалено добре изплетени. Дръж се за фактите — това е нашият девиз в полицията, — фактите и мотивите, и няма да сбъркаш.
О, значи сте открили и мотивите?
Уинтърботъм отново намигна.
— Не са много мотивите, заради които човек може да изпрати някого на оня свят. Жени или пари или жени и пари — обикновено се свеждат до едното или до другото. Тоя приятел Плант си е намерил белята, защото обичал да си живее живота, нали разбирате. Държал е малка вила надолу по пътя за Фелпам, имало и кой да му я краси и да му топли любовното гнездо. Виждате ли?
— О, а пък аз си мислех, че е обикалял крайбрежието с колата.
— Ами! Обиколка с колата, виж ми окото! — В тона на инспектора имаше повече изразителност, отколкото учтивост. — Така старият [епитет] е казал в службата си. Нали разбирате — удобно извинение, за да не оставя адрес. Не, не. Тук има замесена жена, както си му е редът. Видях я. Страшно парче, ако ги харесвате кльощави. Аз лично не. Предпочитам нещо по-мекичко.