— О, чудесно! Ужасно съм развълнувана. Цялата тази история обезпокои всички ни. Знае ли се вече нещо за това кой е убил мистър Плант? Или съм страшно недискретна?
— Всеки момент очакваме съобщение за задържането на убиеца — каза Харди. — Всъщност трябва да се върна колкото се може по-скоро в службата и ще чакам там, а едното ми ухо ще бъде залепено на слушалката. Моля да ме извините. И вижте какво — ще ми позволите ли да намина някой друг ден, когато не е така напрегнато, да ви поканя на обяд?
— Разбира се. С удоволствие — мис Дърдортън се изсмя глуповато. — Много искам да науча за всичките убийства напоследък.
— Тогава ето го човека, който ще ви разкаже за тях, мис Дърдортън — каза Харди с игриво пламъче в очите. — Позволете ми да ви представя лорд Питър Уимзи.
Мис Дърдортън подаде ръка, примряла от вълнение, което почти я лиши от дар слово.
— Приятно ми е — каза Уимзи. — След като този глупчо толкова бърза да се върне в своята клюкарска редакция, какво ще кажете да обядвате с мене?
— Ами … Всъщност … — започна мис Дърдортън.
— Той е порядъчен — каза Харди. — Няма да ви примами в някоя позлатена бърлога на безчестие. Ако се вгледате, ще видите, че има добродушно, невинно лице.
— И, през ум не ми е минало подобно нещо — отговори мис Дърдортън. — Но знаете ли … Всъщност… аз съм със старите си дрехи. Няма смисъл човек да облича нещо свястно в този прахоляк и вехтории.
— О, глупости — каза Уимзи. — По-хубава сигурно не можехте и да изглеждате. От значение е не роклята, а човекът, който я носи. В такъв случай всичко е наред. Ще се видим по-късно, Сали. Такси! Къде ще идем? Впрочем кога трябва да се върнете?
— В два часа — отговори със съжаление мис Дърдортън.
— Тогава ресторант „Савой“ ще ни свърши работа — каза Уимзи. — Той е сравнително близо.
Мис Дърдортън скочи в чакащото такси с лек писък на възбуда.
— Видяхте ли мистър Крайтън? — попита тя. — Мина край нас, докато разговаряхме. Както и да е, мисля, че той не ме познава по физиономия. Дано да е така — иначе ще помисли, че съм станала прекалено важна, за да имам нужда от заплата. — Тя зарови в чантичката си.
— Сигурно лицето ми е лъснало от вълнение. Ама че глупаво такси! Няма огледало, а пък аз си счупих моето.
С тежък жест Уимзи извади от джоба си малко огледалце.
— Чудесно! Подготвен сте за всякакви случаи — възкликна мис Дърдортън. — Изглежда вие, лорд Питър, сте свикнали да разхождате момичета.
— В умерени граници — отговори Уимзи. Той не счете за нужно да спомене, че за последен път беше използувал това огледало, за да прегледа кътните зъби на един убит.
— Разбира се — каза мис Дърдортън, — трябваше да кажат, че колегите му са го обичали. Не сте ли забелязали, че убитите са винаги добре облечени и много уважавани?
— Така трябва да бъде — отговори Уимзи. — Това прави нешдта по-загадъчни и трогателни. Също както момичетата, които изчезват, са винаги умни, обичат семейството си и нямат интимни приятели.
— Глупаво, нали? — каза мис Дърдортън, а устата й беше пълна с печена патица и зелен грах. — Струва ми се, че всички бяха много доволни да се отърват от мистър Плант — такъв неприятен грубиян. И на всичкото отгоре беше толкова подъл — винаги си приписваше онова, което другите са свършили. Горките момчета в ателието, той направо ги смачкваше. Винаги съм казвала, лорд Питър, че още като влезеш в един отдел, от атмосферата в него можеш да разбереш дали шефът му си е на мястото. Да вземем например машинописния отдел. Всички сме така весели и приятелски настроени, макар че, да си призная, понякога езикът, който се държи там, е нещо ужасно. Но хората на перото са все такива, пък и те не целят нищо лошо с тия приказки. Да, но мистър Ормъръд — нашият шеф, — той е истински джентълмен и кара всички да изпитват интерес към работата, нищо че мърморят, когато трябва да преписват бакалски сметки и разни други глупости от универсалните магазини. А в ателието е съвсем друго. Чувствува се, че там им липсва живец, ако разбирате какво искам да кажа. Ние, момичетата, забелязваме такива неща много повече, отколкото някои високопоставени хора си мислят. Е, аз наистина съм много чувствителна към подобни настроения, направо съм медиум, както са ми казвали.
Лорд Питър отговори, че само жените умеят така добре да преценят от пръв поглед характера на един човек. Според него жените имали изклю-чителна интуиция.
— Това е факт — каза мис Дърдортън. — Често казвам, че ако имам възможност да разменя няколко откровени приказки с мистър Крайтън, бих могла да му кажа едно-две неща. В такава служба като нашата съществуват сложни механизми, за които началствата нямат представа.