Выбрать главу

— Да ти предложа нещо друго? Кафе с коняк?

Оливия поклати глава, заслушана в един от клавирните концерти на Брюкнер, диск, който самата тя избра от мегаломанската дискотека. Разбира се, нямаше как да знае, че когато Бесния отиде да купува вилата с бандитските си милиони, едно от условията му беше собствениците да вземат само чехлите си и да се разкарат веднага. Притиснати от разюзданата инфлация, стария професор Шишков и наследниците му бяха принудени да приемат всичките му условия.

— За какво мислиш, Оливия?

— Слушам…

— И мислиш.

— Слушам и мисля за теб!

— Така ли, и какво измисли?

Оливия затвори очи.

— Всичко знам за тебе, Бесен! Абсолютно всичко. И за теб, и за брат ти!

— Първо, Оливия, забрави този идиотски прякор. Така само брат ми си позволява да се обръща към мен, и второ, не си въобразявай, че „Нева“ има свой човек при нас. Още по-малко сред близкото ни обкръжение.

Оливия отвори очи. Сега изражението й не криеше иронията.

— Искаш ли да ти докажа, че грешиш?

— Не ми се слушат свободни съчинения…

— Да опитаме. Да почнем с нощта в Железница. Какво се случи там, Жорж? Проститутките отпътуваха за Солун при някаква ваша сводница на име Акилина… — Жорж започна да чувства пулса в гърлото си.-Така ли е?

— Карай нататък! — глухо заповяда той.

— Момичетата пътуват за Гърция, аз те чакам в колата, а междувременно във вилата се разиграва кървав екшън. Твоите хора екзекутират в сутерена Сводника и Иван Миндиргасов, а ти разпитваш Игор Степанчик, обесен с главата надолу. Когато разбираш името на предателя, разстрелваш Педераста, както ти се изрази и смяташ, че акцията е приключила чисто.

— Ако е така, както казваш, операцията е бърза, резултатна и най-важното дискретна?

— Бърза — да, но резултатна и дискретна — не! Миндир е ранен, но жив. Измъква се от вилата и се добира до големия Степанчик, „Нева“ има хирурзи-афганци и сега той отново е в строя… А срещу вас се зарежда магнитна, опустошителна буря.

Оливия описа предостатъчно точно операцията в „Железница“, за да си позволи да се усъмни в информацията й. Значително по-важно беше откъде я има, фатално важно.

— Ти не си мърдала оттук. Откъде знаеш всичко… това?

— „Нева“ е могъща, Жорж. Знам не само това, знам всичко! Например, тази вечер се забави заради съвета на „Нерон“. Така ли е?

Жорж кимна машинално. „Ще полудея! Това не е истина! Аз сънувам! Иля Муромец, жив, Степанчик знае кой е убиецът на брат му? Аз съм мъртъв!“

— На съвета заловихте в измама Иван Кочев-Чомбе и Боян Петракиев-Барона… Вълкът, брат ти, им даде ултиматум да върнат 19 милиона ДМ, те обаче знаят, че никога повече не могат да спечелят доверието му. Тогава какъв им е изхода — или да паднат под ударите на „Нерон“, или да потърсят по-мощен съюзник от вас!

Жорж скочи и тръгна из трапезарията. „Наистина ще полудея, по дяволите! Още тази нощ трябва да атакуваме Степанчик… и ония плъхове Чомбе и Барона!“

— Ще ми кажеш ли източника на информацията си! — Жоро беше допуснал бесните да го завладеят напълно и Оливия почувства това.

— Да, Жорж. Казах ти „Нева“ е страшно мощна. По-силна от Коза Ностра, АВМ, Дженерал моторс, Ай Ти Ти и т.н. Може би единствено КГБ може да мери сили с нея… — Оливия запали цигара, подпря лакти на масата и взря бледосините си очи в него. — Помниш ли, какво правех преди да пусна концерта на Брюкнер…

— Не… да, слушаше някаква радиостанция? Новини на литовски.

-Това беше радиостанция „Нева“, която предава кодирана информация за членовете си на всички езици и по цял свят — от единия полюс до другия за всички страни по света, в които „Нева“ има интереси.

Жорж плуваше в пот.

— И те… радиостанция „Нева“ вече знаеше, как е протекъл нашия съвет?

— Не се ли убеждаваш сам? — с въпрос на въпроса отговори литовката.

* * *

Бесният изхвърча от салона, свря се в кабинета си и набра мобифона на брат си. Завари го да вечеря с Лидия в апартамента. Беше зарязал другите да беснеят с рускините и си пиеше питието в компанията на Каранов. Задъхан, изнервен до полуда, Жорж му повтори дума по дума, информацията която беше получил от Оливия. Вълкът мълча много дълго, после стана и излезе от хола си с мобифона в ръка. Жорж чуваше цялото му движение както отварянето и затварянето на вратите. После и една последна въздишка, преди отново да чуе гласа на брат си.

— Много лошо, Жоро, отвратителна работа, да му ебеш майката! Знаеш ли телефона в четвъртия бункер?