Козелът не помръдна, не се докосна до сока, не промени изражението си.
— Ти започна война с афганците. Първата от трите, които ти предстоят. Но срещу обучена в терор армия, изпращаш разни борци-мутанти, които може би могат да те пребият с бухалки, но срещу професионални войници ще бъдат безпомощни като девича гимназиална паралелка.
„Прав е!“ — помисли Вълкът, но попита от чисто любопитство:
— Кои са трите войни, които ще водя?
— Да карам по ред. Сега воюваш с афганците от „Нева“.
— И това ли знаеш?
— Всичко знам — все така кротко, дори скромно, лансираше нахалството си Козела.
Мълчаха дълго.
— Има две вероятности, Козел. Да те наема или да не те наема? Наема ли те, обаче, ставам твой господар! Това ясно ли ти е?
— Напълно.
— И го приемаш?
— Няма друга причина да съм тук.
— Защо… Горд мъж, профи?
— Пари! — прекъсна го Козела.
„Не ме преКъсвай!“ — спонтанно щеше да изкрещи Нерон, но пое въздух и премълча.
— Ако не те наема, на кого ще предложиш услугите си?
— Не на афганците, всеки случай.
— Ако има война тя е между „Нерон“ и „Нева“?
— Сега… После ще се появи „Полиинс“ и „Пентхауз“. Един след друг, разбира се.
„Той е наистина достатъчно добре информиран. Ако го наема и се окаже ебалник? Могат ли да ни писнат ушите от това нагло копеле?“
— Твърдиш, че водим война с „Нева“? Приемам. На чия страна са шансовете?
— Виж, Вълк, докато не съм твой наемник ще те наричам така. Заработя ли по свирката ти, ще се обръщам към тебе както заповядаш. Задаваш ми въпрос, който се нуждае от сериозен анализ. Готов съм да ти представя моята прогноза, но първо трябва да обсъдим един генерален въпрос.
— И кой е той?
— Взаимното доверие.
Вълкът отново пусна прословутия си смях.
— Доверие се печели, Козел! За мен работят 10 хиляди души. Аз храня семействата им, правя ги богати хора и те ми имат доверие. Те, за общото благо изпълняват заповедите на президента на „Нерон“ и хармонията се поддържа. Е, понякога се глобяваме за изгъзици, пиянски изцепки и т.н. Но да владееш 10 хиляди диви, примитивни и полуграмотни мъже, трябва да притежаваш железен инструментариум и нито за миг да не се колебаеш да го използваш. Разбираш ли ме?
— Да. Нямам възражения!
— Но имаш претенции! Искаш да ти вярвам.
— Не. Искам да чуеш моите мотиви да дойда при теб и моите основания да твърдя, че аз съм човека, от който имаш нужда.
— Целият съм в слух, Козел. Освободил съм цялото си време за теб!
Баретата бръкна в сакото, извади бележник и писалка.
— Някои неща не мога да ги произнеса на глас — каза той. — За общо добро, твое и мое.
Вълкът кимна, взе кафето си и застана зад гърба му. Ченгето написа няколко реда и се изправи така, че да му позволи да вижда.
— Това е невъзможно! — възкликна Нерон, изненадан, дори шокиран.
Козелът написа още няколко реда и отново се отдръпна. Нерон четеше и не вярваше на очите си. „Работата излезе много по-сериозна, отколкото я мислех!“ Придърпа стола и седна до него. Козелът изписа три листа с ъгловатия си, разлян почерк и затвори тефтера. Нерон скочи нервно и тръгна да се разхожда из кабинета си.
— Каква е цената на тези сведения? — попита той. Козелът скъса листите, смачка ги, провери дали следващите не са запазили отпечатък от почерка му, прибра бележника и запали листите.
— Незабавна смърт и за двамата.
— Не забравяй, че зад гърба си имам цяла армия.
— Не си прави илюзии, Вълк. Разберат ли където трябва, че ти и аз имаме тази информация, веднага ще ни отделят по една ниша в хладилника.
— Този… това само аз и ти знаем, така ли?
Козелът кимна.
— С какъв кураж ми гласуваш това доверие!
— Пари — отново кротко, много кротко звучеше гласът му.
— Ще стигнем и до там. Как мислиш, че ще действат?
— С двама-трима корумпирани висши полицаи и няколко от гангстерите, прононсирани доносници на полицията.
— Имена?
Козелът се усмихна за пръв път.
— За имена се говори обикновено след финансовите споразумения.
— Добре, да приключим този въпрос. Как оценяваш работата си за мен?
— Пет милиона лева.
Вълкът подсвирна.
— Добра цена. Сериозно ли мислиш, че струваш толкова.
— Не обичам пазарлъците, Вълк.
— Аз също. Добре. С тебе няма да се циганя. Приемам. — Вълкът си подаде ръката, но тя увисна във въздуха.
— Това не е всичко. Никакви банки. Кеш.. Два милиона сега, три на Коледа в брой. Моя грижа е къде ще ги съхранявам. Приемаш ли?
— След като ще ти дам пет милиона лева, за мен е абсолютно безразлично как — равнодушно каза Нерон. Вдигна вътрешния телефон и се свърза с Валери. — Донеси два милиона лева в офиса. В едри копюри.