— Това задоволява ли те?
— Почти.
— Почти… Козел?
— Автомобил, шефе. Работата, която ще върша, иска маневреност и бързина.
— Прав си. Каква марка, претенции имаш ли?
— BMW — то на брат ти!
— М 7? Та то първо е поръчково, второ в момента е надупчено като швейцарско сирене?
— Моя грижа е да го стегна.
— Както искаш! — набра мобифона на Мартин. — Докарай пред офиса поръчковия баварец. Ще го вземе един тип на име Козела. — Погледна спецченгето остро. От този момент той ставаше негов роб. — Задоволих ли прекомерните ти претенции?
— Да — кротко, та чак смирено звучеше гласът на този видимо опасен мъж.
— Как ще влизам във връзка с тебе?
Козелът бръкна в джоба си, извади визитната си картичка и му я подаде.
— Всичко е истинско и името, и адреса, и телефона.
Козелът всъщност се казваше Иван Милетиев и живееше някъде из Коньовица.
— Доверие за доверие, а? — Криво усмихнат се пошегува Нерон. — А сега имената на висшите ченгета и на ебалниците?
— Ударите ще дойдат от две места и чрез двама провокатори. Казино „Асо пика“, собственост на Иво Бобев и игрален дом „Шанс“ на Чико. Говорят ли ти нещо тези имена?
— Естествено. Познавам ги и двамата.
— Чрез тях и техните заведения ще се разиграе кадрила. Режисьори ще бъдат полковник Попов, шеф на отдел „Убийства“, полковник Иванов и един измекяр, който по комунистическо време се правеше на наш агент във виена. Казва се Христо Христов.
Вълкът кимна. Всички имена му бяха известни, само че не можеше да си представи, че биха се комплектовали по този начин.
— Какво смяташ да предприемеш, Козел?
— Един шахматен ход напред. Ще направя от Чико и Бобев смъртни врагове, преди полицаите да са ги пратили срещу тебе.
— И как ще стане това?
— Ще видим като му дойде времето!
На вратата се чукаше. Валери носеше парите. Влезе, остави пакета на масата и без въпроси напусна офиса.
— Голяма пачка? Как ще я носиш?
— Долу при охраната оставих куфар.
Вълкът се засмя отново, но знаеше ефекта на фалшивото си веселие и го изтри от лицето си.
— Предвиждаш всичко, а? — Козелът кимна. — Добре. Това е всичко за днес. Действай! — подхвърли му своя визитка. — Така няма да минаваш през охраната. — Стана, срещата беше свършила.
— Още нещо. Последно.
— Какво има пък сега?
— Как да те наричам?
— Как да ме наричаш? Как! Вълк ме наричай. И без това зад гърба ми всички така ме наричат. Дори брат ми.
V
В неделя вечерта хората на Иво Бобев нахлуха в игрална къща „Шанс“, пребиха охраната, изпочупиха бара, ролетката, обраха банката и след като се увериха, че погромът е пълен, се изметоха. Нерон потърси Козела.
— Ти ли инсценира екшъна? — попита той.
— Докато се оправят помежду си ние ще вземем аванс. Заминавам.
— Къде, бе…
— Върна ли се, веднага ще се обадя. — Козелът прекъсна линията.
Мобифона се обади. Беше Мартин.
— Застреляли са Крокодила, шефе! Обадиха се от Кюстендил. Някъде около границата.
— Разбери подробностите, намери Жорж, големите близнаци, Гери и елате тук.
Емил Кирилов-Крокодила беше сред най-опасните в града, държеше в центъра дискотека „Кроки“ и прибираше рекет от всички дребни собственици в окръга. Разбира се, плащаше 30 % на „Нерон“ и това му създаваше измамното впечатление, че е неуязвим. „И той ще легне сред цветята, а ние с Жорж и големите близнаци ще трябва да идем на погребението! Войни ли да водя или да слушам попски мънкания. Ако знаеха отчетата какъв гад ще обявят за светец, според демагогския християнски лаф «За мъртвия или добро, или нищо!»“
С Кроки се познаваха от деца, но се сближиха преди четири години в германския град Кайзерслаутерн, или Кюстендилбург както го наричаха помежду си! Тогава бяха още в автомобилния бизнес. Крадяха мерцедеси, беемвета, фаувета и ауди, и ги продаваха в Полша и Русия. Швабите не бяха се усетили още и бизнеса вървеше екстра. Правеха по един милион марки на седмица. От този период познаваше Чомбе, Иво Бобев, който загази по една кражба в Чехия, Барона, Жоро Италианеца и някои от другите артисти.
Бръмчаха из цяла Европа, докато не почна войната в Югославия и докато западняците не въведоха ембаргото. Вълкът четеше много и в ушите му още звучеше фразата на Хенри Форд: „Кажи ми коя стока е дефицитна, за да ти кажа как се става милионер!“ Петролът ставаше дефицитен в Югославия и Вълкът нямаше какъв да го дърви из Европа. В керван се прибраха с луксозни мерцедеси и беемвета, основа и регистрира „Нерон“ АД, събра десетина мутанта и ги прати да крадат тирове. Сключи договор с „Нефтохим“ и „Плама“, купи няколко митничари в Гюешево и Сливница, и взе да се гаври с ООН и специално с ЮНПРОФОР. Автопаркът му набъбваше всеки ден, с него и приходите. За да легализира бизнеса си, сключи договори с Турция и Гърция, и започна да залива пазара с натурални сокове, маслини и (фрути де маре) риба и всичко останало, което излиза от морето. Работата се разрастваше лавинообразно и малко по малко се озова шеф на десет хиляди души. Цифрата растеше непрекъснато. Тогава Кроки се усети, върна се и му предложи услугите си. Вълкът му преотстъпи Гюешево срещу 30 % и практически назначи на работа още хиляда души. Крокодила беше измамник, разбира се. Залови го три пъти в лъжа. Първият път се задоволи да го глоби 30 хиляди ДМ, втория 100 хиляди, на третия прати Маймуняка и десет цигуларя, смазаха го от бой и поискаха 1 милион ДМ. Когато Кроки дойде да се издължи, Вълкът го извика при себе си: