— Третият път е фатален, Кроки. Знаеш „Господ, троица любит!“ — Не знаеше, разбира се, но беше достатъчно уплашен за да слуша. — Ще направя изключение за теб. Давам ти възможност да се реабилитираш, но измамиш ли ме още един път, ще ти пресека белтъка — това беше единствената легална заплаха, която Вълкът си позволяваше да употребява… И ето, че някой друг свърши мръсната работа. Обади се на Лидия да не го чака, наля си уиски, пусна Ерик Клептън и тъкмо се готвеше да сяда, когато Мартин го втрещи със съобщението си:
— Шефе, Степанчик иска да говори с тебе?
— Степанчик, сигурен ли си?
— Да, чака на централната линия.
Вълкът седна, усили музиката.
— Дай ми го!
След две-три секунди чу руснака.
— Нерон, ти ли си?
— Защо уби Крокодила? — попита с привидно безразличие той.
— Крокодила ли? На тези географски ширини няма крокодили.
— Не се прави на луд, Степанчик! Много добре знаеш за кой Крокодил става дума.
Степанчик мълча няколко мига.
— От теб чувам, че вече не е сред нас, вечна му памет. Кога ще бъде погребението?
Голям нахалник беше този афгански плъх, но и умен, и жесток.
— Може би ще пратиш венец, или ще присъстваш лично?
— Тази нощ, ще реша… Нерон, върни Оливия! Върни я, докато не е станало късно!
— Оливия? — Вълкът за първи път чуваше това име. — Коя е пък тая? Никога не съм срещал жена, с това име!
— Нерон, слушай ме внимателно. Онази нощ, когато Бесния застреля брат ми, във вилата е била една жена, която няма нищо общо с нашите работи. Вярвам, че не знаеш, но брат ти я крие някъде. Около тази жена са замесени други интереси, както се изразяваме ние — централни. Освободете я и ще подпишем мир. Траен мир, Нерон!
— Затова ли повика специални убийци от Америка, Степанчик? Мир не се прави със сапьори и снайперисти!… Извинявай. Чух, че брат ти е починал. Бог да го прости, Степанчик!
— Благодаря — сухо отговори афганецът. — Сериозно ти говоря, Нерон. Освободете Оливия. Заклевам ти се, че тя няма нищо общо с нашите дела.
— За пръв път чувам това име. Ще говоря с брат ми, но ще направим сделка. Ти ще ми кажеш веднага кой уби крокодила, кой стреля по BMW-то в тунела след Правец, а аз след два часа ще съм в състояние да ти кажа каква е съдбата на вашата курва… Оливия. Договорихме ли се?
Степанчик мълча много дълго.
— Охраната на Кроки, някой си Асен, го е убил по невнимание. Само това знам по случая… А за тунела? Кажи на Бесния, че от касапницата в Железница има оцелял… боец. Било е лично отмъщение. Нямам нищо общо с тази работа…
— Вярвам ти, Степанчик — Вълкът отново пусна дрезгавия си смях. — Вярвам ти като на Богородицата, брат, само дето една истина не съм чул от устата ти… — Вълкът отпи глътка уиски и засили още уредбата. Ерик Клептън изпълняваше Tears to Heaven, а тя беше сред любимите му блусове. — Степанчик, чуй ме добре. Тук е България. Всички убийци на Америка и Русия да събереш, в крайна сметка един ден ще те удавя в морето. Аз съм патриот и няма да позволя на разни афгански посерковци да хазайничат у нас. Да се разберем така — ти вдигаш своите хора, изтегляте се в Одеса, аз откривам оная, как й беше името и ти я пращам с девствен пояс на шундата. Тогава сключваме мир и тем подобни глупости. Светът е достатъчно широк и за двамата, Степанчик. А, какво ще кажеш? Gentleman agreement?
— Не ме залъгвай, Нерон. Намери Оливия! Ще те потърся след два часа.
И телефонът заглъхна. Нерон грабна мобифона.
— Мартине, усили охраната! Троен кордон! Намерете брат ми! Веднага да идва горе… Крокодила имаше ли гард Асен? Вържете го веднага!
Жорж влезе припряно, наля си питие и жадно го изля в гърлото си.
— Един Крокодил по-малко, а?
Вълкът кимна.
— Така изглежда. Къде са другите?
— Не знам. Бях в „Оазис“ с футболистите. Кого чакаме?