— Спокойно — Дебелият пусна бели, пухкави стъпала на пода, вдена ги в чехлите и се изправи пъшкайки. — Владеем положението вътре. По-интересно е как се движат девизиите навън.
— Добре шефе — обади се Лозев, „човекът тайна“, както беше известен в „Пентхауз“ или ръководството на БКП, ДС и КГБ в България, след уж демократичните събития от 10.11.1989 г. — Цюрих, Щутгарт, Вадуц и Виена. Искаш ли да видиш отчетите?
— Не сега — Дебелият наметна халата и ги покани с кимане. — Вечерята ни чака момчета!
Последваха го в просторен хол, мебелиран в стил „Бидермайер“, изчакаха го да седне и се разположиха срещу него. Ракии, салати, вино в ледени подноси и ордьоври вече бяха разположени между розенталовия порцелан и сребърните прибори.
— Малцайт! — Дебелият навря салфетка в халата и взе гарафа с ракия. — По една евксиноградска? — разля по чашите, намигна тарикатски, вдигна кристала пред очите си. — От Русия получих списък на стотина афганци, които по заповед на Степанчик и Иванков идват тук да превземат Черноморието. Десет имена подхвърлих на Вълка. Ако ги очисти и другите подвият опашки, О’кей, ако не, ние ще трябва да се намесваме.
— Кога очакваш сводката? — попита Младенов.
— В понеделник.
Беше петък 10.30 вечерта.
— Всички ли знаете за какво става дума? — попита Вълкът.
Полицаите кимнаха. Бяха насядали в залата-бункер в подземието на „Нерон“ ООД. Над главите им кънтеше ритмичния грохот на дискотека „Нерон“. На първия етаж беше ресторант-бара, а на следващите два самата фирма, която обхващаше в дейността си буквално всичко — от комарджийския бизнес до търговията с оръжие. Това беше официалната част. Неофициалната, затова и най-печелившата — проституция и наркотрафик, но само хероин. Вълкът беше патриот и не допускаше българската младеж да бъде зарибявана с долнокачествена отрова. Теорията му беше проста, но категорична. „Когато народът забогатее достатъчно, за да купува хероин, негова работа е да го купува или не, дотогава сбарат ли пласьор на улицата, бухалките в главата и делегация.“
— Ето — имената… Елате един по един и си препишете адреси, конаци, навици… След това ще ги запомните наизуст и на тръгване ще ми върнете бележките! — докато бившите ченгета изпълняваха заповедта му, Вълкът се разхождаше из бункера и си повтаряше наум: „Нещо не ми харесва, д’еба мама му! Нещо тук мирише на мърша!“
— Господа, руснаците ни владеят от 44-та година. Крайно време е да се отървем от тях. Вие сте бивши комунистически ченгета, но аз съм потомствен демократ… и не търпя национални унижения… Дядо ми е държал хотел и кръчма в Кюстендил, давал е хляб на десетки хора, както сега аз, неговия внук предлагам хляб, но със сирене на вас. Готови ли сте да го спечелите?
— Да, Нероне — отговори един от полицаите за всички останали.
— Хубаво — провлачено, но и разсеяно изломоти Вълкът. „Не е хубаво, не е!“ — но на глас каза: — Сега ще ви дадем по 100 бона капаро. Свършвате работата, носите тук некролозите на руските сволочи и ей оня чичо, с очилата, нашия счетоводител ще ви кихне остатъка до милион. Става ли?
Полицаите закимаха възбудено. „Да, Нероне, добре, Нероне, благодаря, Нероне!“
— Слушайте внимателно, момчета, ако свършите сухо мократа работа, ставате служители за специални поръчки на „Нерон“ АД. Никакви заповеди за назначение, социални осигуровки и подобни глупости. Ние не сме „Кремиковци“, но на всяко първо число идвате тук и получавате 20 бона — Вълкът направи пауза. — Нека бъдат тридесет. Това е цената на лоялността ви. За всяка специална акция ще ви се плаща отделно. И без пазарлъци. Това не е битака. Колкото кажа аз, толкова! Ясно ли е?
— Ясно е — отговориха ченгетата със синхрона на девичи хор.
— Добреее — Вълкът наметна сакото, върху стройното си, жилаво тяло. — Считам думите за джентълменско споразумение! А сега действайте и „ИН БОКА ЛУПО“. Преведено от италиански това значи „В устата на вълка!“, но е идиом и всъщност „На добър час“.
Нерон прибра бележките, запали ги, дочака да станат на пепел, изхвърли съдържанието на пепелника в умивалника, пусна водата, каза:
— Бай Ставри, раздай капарото — и напусна бункера.
„Стрелча 11 ч. сутринта, неделя. Съобщение на РДВР.
В общежитието на ГУСВ беше намерено тялото на руския гражданин Иван Авербах, 28-годишен, висок 192 см, телосложение мощно, 10 татуировки по цялото тяло и златни зъби на горна и долна подкова. Мъртвецът е от така наречените афгански ветерани, криминално проявен жител на Одеса, незаконно проникнал на територията на Р. България, сводник със собствен контингент от проститутки, които в момента дават показания в РУ на МВР-Пазарджик. Тялото е намерено от камериерката на общежитието, изстинало в леглото, с една-единствена пробойна рана от предмет по-тънък от нож в областта на сърцето.“