— Къде?
— Къде… горе в „Нерон“.
— Защо шест?
— Ти, Лидия, Катя и оня, аз и… една дама.
Вълкът се засмя гърлено. Дълго по неговия начин, до просълзяване и кашлица. Когато си успокои дишането, попита хитро:
— Кой ще си представя гаджето? Ти или Катето?
— И какво, Вальо — попита Жорж. — Роднини ли ще ставаме?
— Не знам, бате Георги — весело, дори приветливо момче беше това инженерче и наистина удивително приличаше на Вельо. — Ако Катя ме иска?
— Ако не те искаше щеше ли да те води тук, бе, будала играч? Не знаеш ли, че понякога братята са по-ревниви от съпрузи. А на нас като ни се размъти мозъка, господ да ти е на помощ.
— Стига, Жоро — обади се Катя. — Кога ще разберете, че съм пълнолетна?
Жорж я плесна по бузата. Това беше милувка — и братска, и с неприкрита любов.
— За нас ще си останеш бебе и като станеш баба — Жоро беше поел инициативата и Вълкът не му пречеше. — Шегата на страна, Вальо, мама ни каза, че се готвите да се жените?
— Така е, бате Жоро… Ако нямате нищо против.
— А ако имаме, няма ли да се ожените? — обади се Вълкът.
Въпросът беше зададен с такава интонация, че на Катя й настръхна кожата.
— Ние сме едно семейство, бате — припряно се намеси тя. — Ако Валери ще става мой мъж, искам да го обичате като брат… така както се обичаме ние, помежду си.
— Това искаш ти, а той какво иска — кротко, смекчил тона, но запазил настоятелността си, продължи той.
— Г-н Изов… бате Велине — със суха уста започна кандидатът. — Обичам я, инженер съм, всъщност инженер-икономист, работя, печеля малко, Живея под наем… Когато се запознах с Катя нямах хабер, кои са братята й. Когато научих, вече се обичахме… Знам, че не съм партия за нея…
— Стига глупости! — прекъсна го Вълкът, но Лидия сложи ръка на дланта му и той смекчи тона. — От теб искам да чуя кратко и мъжки. Ще се жените ли или не? Веднага!
Валери се прекръсти мислено и отговори:
— Да, бате Велине, дошъл съм да искам ръката й.
— Това е друга приказка, момче. — Вълкът щракна с пръсти. — Мартине, я дай бутилка шампанско от френското, най-хубавото. Годеж сме били празнували тука. — Вълкът се засмя гърлено, грабна сестра си за ушите, придърпа я и шумно я целуна в устата. — Жоро, това джудже ще става булка, а?
— Така изглежда — широко усмихнат отговори брат му.
— Така, я… — Вълкът се обърна към инженер-икономиста.
— Мама те харесва, Вальо, а тя е наша майка и на тримата, и докато Жоро и аз сме живи нейния хатър е свята работа. Катето те обича, иначе какъв ще го дървиш тука. Добре, така да е. Ще ви вдигнем сватбена олелия дето и уелския принц не е виждал. Разни глупости — квартири под наем, държавни заплати — забрави ги тия. От утре работиш с нас, наш човек си вече. Ако Катя е щастлива наш брат ще бъдеш, вашите деца наши и т.н. както пише в Библията. Но видя ли я нещастна, ще ти пресека белтъка, г-н инженер. Това е първата и последна заплаха, която чуваш от устата ми. А сега отваряйте шампанското! — Докато келнера се оправяше с бутилката, Вълкът се наведе към брат си: — Жоро, къде ти е дамата, бе!
— Никаква дама, мама е тук.
— Мама! — Очите на Вълка станаха стъклени. — Защо не е на масата?
— Искаше да е сигурна, че ще приемем Валери, знаеш избягва вълнения.
В този момент управителят на „Нерон“ въведе възрастна жена, на която и в походката, а и по начина, по който се беше облякла, личеше, че насилствено е направена гражданка.
Всички в салона, и мъже, и жени, скочиха на крака.
Малко по-късно се появи Нейко Змея. Евтим Художника беше изчезнал безследно.
II
5.25 сутринта, Казанлък.
Неизвестно лице е хвърлило нападателна артилерийска граната на първия етаж в стая 109, на местния хотел „Чайна роза“. Взривът е насякъл на парчета и е предизвикал мигновената смърт на бившите сержанти от МВР Михаил Георгиев Тошков и Никола Николов Нинов, настанили се в хотела предишната вечер към23 часа. От РДВР-Казанлък все още няма никакво изявление, но слуховете, плъзнали веднага из града намекват за гангстерската война между руската и местната мафии.
9.05 местността „Серен извор“.
Овчарят на частна кооперация „Рустика“ е намерил обесен на един явор край пасището руския гражданин Анатолий Буяу, жител на град Перм, 29-годишен. Лейтенант, ветеран-афганец. Убитият е бил с белезници, закопчани на гърба и десетки хематоми по тялото, предизвикани от жестоко изтезание. Лейтенант Григоров, който пристигна на местопроизшествието, с полицейската кола заяви троснато на журналистите: „И за децата е ясно, че става въпрос за екзекуция.“