Япончик се присегна и хвана ръцете му, бяха мокри и треперещи.
— Има изход, Нерон. Точно за това съм тук, за да ти го посоча!
Вълкът погледна недоверчиво.
— Слушам те? Какъвто и изход да откриеш, той ще е убийствен за брат ми.
Руснакът си наля шампанско и вдигна чашата пред очите си.
— Съгласен ли си, че тази жена не бива да бъде съпругата на брат ти?
— Разбира се, дявол да го вземе. Но ако му кажа що за птица е, или, не дай Боже, види касетата, ще я пречука на място. Теб такъв вариант задоволява ли те?
Япончик поклати глава.
— Не. Моят план е прост. Взимаш касетата и й показваш, че знаеш всичко за нея. Алтернативата й е или брат ти да вземе курвенския й живот, или да ти се подчинява безусловно. Следиш ли ме?
— Следя те, разбира се…
— Тя навива брат ти да направят една разходка до Гърция или някъде другаде. Без значение коя точка на планетата. Даваш й един спейсфон, записан е на касетата. Обажда се щом пристигнат. Останалото е моя работа. Брат ти се прибира и получава писмо. „Абортирах. Връщам се при мъжа си. Сбогом.“ Той е млад мъж, жени колкото искаш. Ще страда месец-два, ще я забрави и ще се отърве завинаги от тази нимфоманка. А ти от война с лобито.
— Изглежда лесно — Вълкът го погледна подозрително. — Оливия изчезва добре, но каква е гаранцията, че с брат ми няма да се случи…
Япончик го прекъсна.
— Помислил съм за всичко, Нерон. Ако приемеш моя сценарий, аз оставам твой заложник до връщането му.
Вълкът мисли дълго, после протегна ръка. Руснакът я пое. Джентълменското споразумение беше сключено.
Войната не беше приключила, само че се водеше вяло и сухо. Играеха предимно бейзболните бухалки. Болниците в Добрич, Варна и Бургас бяха пълни с контузени „цигулари“ и афганци, но за сега това беше всичко. Предстоеше обаче кървав екшън по зимните курорти и средните босове на „Нева“ и „Нерон“ вече заемаха позиции в Пампорово, Боровец, Самоков и Банско. Морският сезон беше приключил и до следващия май, местните хора можеха да си отдъхнат.
Вълкът повика Нейко Змея и Маймуняка на отчет в бункера. Присъстваше и Валери. Жорж и Оливия бяха заминали за Париж. Сред старите артисти от времето в Кайзерслаутерн беше се породил един навик, който, от една страна, демонстрираше съпричастност към бандитската общност, нещо като масонското ръкостискане, а от друга, наистина издаваше близост. Нов човек в „Нерон“ дълго трябваше да се доказва и да чака, някой от старите артисти докато му говори да държи ръката си на рамото му. Другият начин за доказване в братството беше ползването на прякорите. Те се бяха появили в Европа за объркване на местните полицаи, но като всички прякори оставаха завинаги. В очите обаче ползваха прякорите си само старите артисти.
Вълкът прегърна един след друг и Змея, и Маймуняка, те му отвърнаха по същия начин и почти незабелязвайки Валери се настаниха около масата. Мартин им сервира кафета и сокове, и излезе. Отсъстваха големите и малките близнаци. Драго още не беше възстановен напълно, Гери замина с Жоро за Франция, а големите вече бяха на позиция в Боровец и Пампорово.
— Най-мразя като допре до сметките — каза Маймуняка.
— Всичко ме заболява — стомах, глава. — Обърна се към Валери: — Ти не можеш ли да ми помогнеш с отчета? — посочи папката. Всичко е вътре.
— Стига шефа да няма нищо против?
— Не, защо да имам. Помогни му.
— А на мен? — Змея хвърли своята папка на масата. — Брато, вземи данните докато ние се видим със зет ти. Имаш голяма боза за услугата.
Вълкът кимна одобрително, Валери взе документите и отиде да ги залага в компютъра.
Маймуняка потри ръце доволен, че се е отървал от умствен труд, викна Мартин и му разпореди да раздаде от черния „Дъмпъл“ и както се изрази „много ядки — от всички чешити!“ Бяха близки, имаха си пълно доверие и Вълкът нямаше нищо против да хазайничат в бърлогата му. Змея обаче се въздържаше. Той беше бивш сержант от пехотата и беше свикнал да не гази вода пред шефа си.
Пиха, говореха неангажирано, Маймуняка разказа няколко стари вица, смеейки се като луд на плоски шеги и баналности.
По едно време се обади Мартин:
— Шефе, търси те някой си Вячеслав. Руснак. Ти ли си му дал мобифона?