Пиха дълго, мълчаливо, но с някакво чувство за близост, което се пораждаше твърде рядко между мъже от тяхната порода. Вълкът извади снимките на мъртвите убийци и му ги подаде.
— Познаваш ли ги?
Япончик поклати глава.
— Не, но са афганци. В легацията идва вече вашата полиция.
— Нещо повече…
— Никой нищо не знае. Чайковски, заместника на Степанчик отсъства от страната.
— Що за птица е този… Чайковски?
— Луд. Маниакален убиец. Изживява се като правнук на композитора, макар че цял свят знае, че Петр Илич Чайковски е бил хомосексуалист и не е оставил поколение.
Отново млъкнаха за дълго.
— Брат ти и неговия придружител са запазили билети за полет на „Ер Франс“ във вторник 16 ч местно време. Ще бъдат тук в 17 — българско.
— Под контрол ли е? Брат ми… в Париж?
— Да. Спазвам уговорката, Нерон. Кацне ли в София, моя ангажимент към теб приключва и аз се връщам в Щатите.
Вълкът кимна.
— Да. Това беше нашата уговорка. Обичам да имам работа с мъже на думата, Япончик.
— Аз също, но съм длъжен да те предупредя за една опасност. Оливия е Месалина. Тя е много повече от нимфоманка, тя е садист-убиец на чувства. Няма да се изненадам, ако пише на брат ти и хвърли цялата вина върху теб. Писмото ще завършва с текст в стил: „Прати ми некролога на Велин Изов и аз ще се върна при теб!“ Така че не унищожавай видеокасетата!
Япончик се оказа пророк.
XI
Вълкът спря на вратата на вилата.
„Какъв го дървя тук! — помисли ядосан. — Да не съм на посещение на болен!“ Отвътре се чуваше тракането на зарове. Прекрачи прага следван от Слънцето, малките близнаци играеха табла. Жорж го нямаше.
— Къде е? — попита той.
— Спи — отговори Гери. — В спалнята.
— Ще го събудя — каза Вълкът, но Гери му препречи пътя.
— Остави го да спи… — надвеси се над ухото му. — Хем е друсан, хем пиян.
Вълкът седна.
— Кой му доставя дрога?
Близнаците му се изсмяха в очите.
— Кой зарибява децата по улиците? — каза Драго и беше прав, естествено. Стига да имаше пари човек можеше да си купи всякакъв боклук — от хероин до марихуана.
— Мразя лигави мъже — беше единственото, което можа да каже.
Гери стана, излезе и се върна с писмото на Оливия. Вълкът знаеше съдържанието, но въпреки това го прочете. „Абортирах. Връщам се при мъжа си. Сбогом!“
— Това ли го извади от равновесие?
— Не познаваш ли брат си? Чувства се излъган и обиден. — Гери търсеше думата и я намери. — Преебан е отвсякъде. Не го юркай. Остави го да му мине.
— И кога ще му мине според тебе!
Гери сви рамене.
— Когато му дойде времето.
— И дотогава ще се друса като негър, така ли?
Гери се ядоса.
— Д’еба мама му, Вълк, ти май не си виждал страдащ човек. Аз бях до него през цялото време. На моя гръб се стовари тая криза! Бях сигурен, че полудява. С нищо не можеш да помогнеш. Най-много да доизкофтиш състоянието му.
— Добре, бе, добре. — Седна отново. — Дайте нещо за къркане.
Драго отиде до бара.
— Какво искаш?
— Нещо силно… Водка.
Драго наля „Смирноф“ за него и уиски за себе си и Гери. Отпиха. Гери затвори таблата.
— Не си черпил за сватбата?
— Ще черпя, бе. Само ми е до купони сега. Поне вие не се отделяйте от него… Поне докато трае тая шибана криза.
— Ти, па — подхвърли Драго. — Кога сме се отделяли? — и беше прав.
От бебета се влачеха заедно. Къщите им бяха съседски, бяха връстници и едва ли имаше ден в живота им, когато не са се виждали.
— Лоша работа — подхвърли Вълкът, колкото да каже нещо.
Гери кимна.
— Нямаш представа колко е зле. Смъртта на чичо Андрей понесе по-лесно.
„Чичо Андрей беше баща им. След смъртта му, Жоро отказа да живее у тях и се пренесе при леля им. Близо година не беше стъпвал и кой знае още колко време нямаше да прекрачи прага на бащиния им дом, ако не беше пипнал бронхопневмония. Тогава Вълкът и близнаците го пренесоха на сила.“
— Кога мислиш, че ще бъде по-читав?
— Не знам — каза Гери. — Изчакай го той да ти се обади.
— Няма да е скоро, май?
— Не. От една страна, страда като куче, от друга, се срамува от страданието си. Шибана работа!
В 13.30 ч. Мартин въведе Димо Вергил Димов или ДВД както наричаха адвоката си клиентите му от подземния свят. Потомствен адвокат, специалист по наказателни дела, ДВД беше водил петнадесетина дела само на Вълка, а сумарно на „Нерон“ няколко стотин. Още при първия процес отношенията им от служебни бързо бяха станали приятелски, а с годините ДВД се беше превърнал в специален консултант на всички недостатъчно „светли“ дела на холдинга.