21.25 ч.
На шосето между Айтос и Карнобат е било взривено BMW 5253 русенска регистрация. Овъглени са труповете на трима неидентифицирани руски граждани на възраст между 25–30 години. Съдейки по многобройните гилзи, открити по шосето от 50 до 100 метра от взривената кола, полицаите твърдят, че взривените всъщност са били нападатели. При ответния удар в BMW-то е бил изстрелян ракетен снаряд тип фалус-патрон, а после след изстрел в резервоара е било възпроизведено възпламеняване.
4.40 ч. сутринта къмпинг „Градина“ — Созопол.
Две неизвестни лица с качулки са отвлекли от бунгалото му спящия руснак от чеченски произход Абил Набов, 29-годишен, сержант от бившата СА. Преди да изчезнат са запушили устата с полицейско тиксо и са оковали с белезници за леглото 20-годишната проститутка Оля В. Един час по-късно взрив привлича вниманието на персонала на ресторант „Пилетата“ край село Крайморие, Бургаско. Чеченецът е бил намерен разкъсан от взрив, върху който е бил вързан. Устройството е с дистанционно управление. Убийците са изчезнали. РДВР-Бургас е блокирало всички изходно-входни магистрали на града и проверява всички коли за редовни регистрации и незаконно притежавано оръжие.
Вълкът отсъстваше, затова Жорж председателстваше „военния съвет“. Присъстваха регионалните шефове на „Нерон“ от Албена, Златни пясъци, св. Константин, Слънчев бряг и Дюни. Напук на мълвата, че борците или „мутрите“, както бяха започнали да ги наричат, се предвождат от тъпаци с дебели вратове, тук присъстваха мъже, които по-скоро можеха да бъдат определени като интелектуален тип. А и бяха такива. Сред тях имаше адвокат, та дори и един поет. Вълкът много добре разбираше, че за да действат точно неговите момчета, трябва да бъдат командвани от хора, които могат да мислят.
— Някой ни изпържи… — каза Жорж, а това можеше да се третира като знак, че военния съвет е започнал.
— Жорж — Борис Каранов тръгна из бункера. Беше близък приятел на Вълка, бяха карали заедно спортната рота, макар той да беше в модерния петобой. Големият брат беше кум и кръстник на децата му и той се чувстваше свойски с всички членове на фамилия Изови. — Намери Велин! Трябва да разберем кой е подбрал ченгетата. Руснаците са си ебали мамата, избият ли наемниците, ще започнат да стрелят по нас.
— Не мога да го намеря. Заминаха с Лидия. Мобифонът му е тук. За три денонощия е неоткриваем.
— Лошо — Борис знаеше къде е Вълка, но реши да го търси сам, на връщане. — Степанчик няма да ни прости шест мъртви афганци. Знаеш, те се побратимяват с кръв, пият си от вените и подобни дивотии?
Жорж сви рамене.
— Какво да правя, Боре. Не знам Къде е Нерон.
Настъпи дълга пауза.
— Освен руснаците — обади се Сашо Главата, човекът, който владееше Слънчев бряг. — Тази нощ тръгват девет цистерни, маскирани като тирове. Сливнешкия канал сигурен ли е?
— Да — кимна Жорж. — Ще предупредя Барона да ги чака. Това е моя грижа. Какви са дневните? Скачат ли?
— Скачат, разбира се. Сезонът набира сила. Средно милион, милион и двеста на вечер, но ако Степанчик и главорезите му успеят да убият дори един човек, считай провалът за пълен. На другия ден хотелите ще са празни.
— Знам, Глава… — Жорж запали цигара, закашля се и гневно я загаси в пепелника. — Тази нощ аз лично ще видя сметката на младия Степанчик! Знам къде е този педераст, мамичката му курвенска.
— Искал ли си разрешение от брат си? — попита Борис Каранов.
— Майната му на брат ми! Аз да не съм малолетен!
Игор Степанчик, хомосексуалист, който не беше служил в армията, камо ли в афганската война, беше счетоводител на група „Нева“, известна сред населението като руската мафия. Това беше сбирщина от главорези на бившия Съветски съюз, които в началото си сътрудничеха с „Нерон“ в нарушаване на югоембаргото, в трансфера на крадени коли и наркотрафика, докато не се сблъскаха интересите им и не избухна необявената война за контрол на курортите.
Главатар на „Нева“ беше Вячеслав Иванков, по прякор Япончик, който дърпаше конците от Ню Йорк, а неговия „боен другар“ Степанчик командваше афганците в България.
Жорж взе дванайсет момчета, натовариха се на три джипа и потеглиха за Железница. Отдавна знаеше, че вила „Калиопа“ е руския разпределител на проститутките за София, но сравнително скоро беше разбрал от един гей-длъжник, че Оскар (истинското му име беше Осбай) освен, че е главния сводник-доставчик, е и любовник на младия Степанчик. Това сведение му се стори маловажно и забрави да го съобщи на Нерон, но сега му се отдаваше идеалната възможност да извади главатарят на „Нева“ от равновесие и щеше да бъде луд, ако не го направи. Беше пет сутринта когато наближиха вилата на полуамбриаж и без светлини. Жеко Кучкарят се измъкна от джипа, и пръв приближи оградите. Имаше три ротвайлера за обезвреждане, но не бяха минали пет минути, когато с присветване на фенерче им бе даден знак да идват. Псетата лежаха мъртви из двора, алармата на входната врата беше обезвредена, а това значеше, че и края на педераста наближаваше. Момчетата заобиколиха вилата, Жорж изчака две-три минути, изсвири пронизително с пръсти и от четири страни нахлуха вътре.