Нерон заповяда на Мартин да му избере с поръчка Нюйоркския спейсфон на Япончик. Той чакаше руснака без да знае нито какво иска от него, нито дори какво ще го пита, а в този момент болния му брат чакаше него и той се срамуваше да го погледне в очите. Кой му позволи да играе ролята на съдбата? И без това беше отнел прекалено много животи, без да ги е създавал! Кога ли и върху мен ще се изсипе божия гняв. Не Япончик, аз съм за възмездие и Страшен съд!
— Шефе, Япончик на телефона.
Вълкът грабна слушалката.
— Ало?
— Здравей, Нерон. Знаех, че ще се обадиш?
— Къде е Лайма, г-н Иванков?
— О, това никой не знае. В някое казино, на бар, или с краката нагоре в някоя хотелска стая!
— Но е твоя съпруга и живее с теб в Ню Йорк, нали?
— Моя съпруга, формално да. Живее в моята къща — също формално. Това е всичко.
— Коя от двете близначки е на видеокасетата, Япончик?
— Лайма, колкото и да ми е неприятно да го призная.
— И Оливия никога не е била твоя жена?
— Никога.
— И не е тая луда нимфоманка, за която ми я представи?
— Откровено казано, Нерон, знам много малко за личния живот на Оливия.
Вълкът въздъхна тежко.
— Ти ме излъга, Япончик! И ме вкара в смъртен грях. Аз причиних психическо заболяване на брат си.
Япончик мълча известно време.
— Бях принуден да приложа този сценарий. Аз също получавам заповеди, Нерон. А за брат ти искрено съжалявам. Кълна се, чувствам се отвратително. Да се надяваме, че младостта ще надвие заболяването.
— Аз ти вярвах, Япончик.
— Нерон, един ден ще се увериш, че това, което бях принуден да направя е за общо добро?
— Войната продължава. Всичко е както си беше.
— Предупредих те. Не можеш да отречеш.
— Дай ми Чайковски. Без него напрежението ще спадне.
— Искаш предателство?
— Не! Искам мир. Мирът минава през трупа на майор Чайковски.
— Грешиш, Нерон…
Вълкът го прекъсна.
— Дължиш ми Чайковски, Япончик. Трябва да настаня брат си в болница и да съм сигурен, че вашите главорези няма да го сгащят по халат!
Руснакът мълча дълго, после произнесе:
— Долни Богров! — и прекъсна линията.
Вълкът скочи като луд.
— Мартине, събери отбора. Веднага! Викни малките близнаци. Събери всички. Цялата наличност. Да ме чакат на „Герена“ след един час! Действай!
Долни Богров беше по-голямо село отколкото очакваше. Раздели отбора на две — една част поведе той на юг, другата Гери на север.
Претърсваха къща след къща, нахлузили маски на главите.
— Къде са руснаците — беше въпросът, който задаваше на ужасените селяни.
Обикновено отговорът беше:
— Не знам за никакви руснаци — тогава ги оставяха на мира и продължаваха. Намери се обаче един хлапак, който събра кураж и каза:
— Знам къщата — ще ви заведа.
Тогава чуха стрелбата.
— Сгащили са ги. — Хукнаха след момчето, но все пак закъсняха.
Завариха Гери и Драго да пребъркват четири трупа. Драго му подаде някакъв паспорт и посочи убития Чайковски.
— Това е бившия нов шеф на „Нева“.
Разпръснаха се по шосетата. Вълкът изпрати основния отбор в Чекотин. Два дни щяха да стоят там на пост и молитва, докато бръмчат ченгетата, а той с Ботьо на волана, Мартин и Слънцето потеглиха към боянската вила на брат му. Чисто и бързо приключиха с Чайковски. Дори да беше импотентен убиец, както го беше нарекла Оливия, Япончик не го излъга, каквото и да струваше това предателство на бандитската му съвест.
Набра мобифона.
— Кажи, вълк? — обади се Козелът.
— Свърших една трета от твоята работа.
— Композиторът.
— Същият. Има среща със Степанчик и Манджурците?
— Да се сетя ли къде?
— В ада, разбира се… Виж, Козел, това беше чиста случайност. Почвай работа! Не ти плащам да гониш курвите с BMW-то на брат ми!
Козелът мълча известно време.
— Кой е втория и кога го искаш?
— Давам ти една седмица за шефа на „Поли“! — Вълкът прекъсна връзката и се отпусна в седалката. Едва сега обърна внимание, че автомобилът е нов.
— Каква е тая кола, Ботьо?
— Новата ти шефе. Няма друга такава в България!
Вълкът се огледа. Беше мерцедес 500 купе. На спидометъра беше изписано 340 км в час, четири местна, с две врати… Не кола, а убиец както се изразяваха артистите.
— Кой я гепи?
— Жабата. От директора на някаква банка в Цюрих.
— Каква е пазарната цена.
— 240 хиляди ДМ — продължи да отговаря Ботьо.
— Я чакай да я опитам!
Мерцедесът спря, размениха си местата и продължиха. Страхотен автомобил — движи се по мед и масло. Прав беше оня фейлетонист дето беше писал в „Стандарт“, че разликата между нас и германците е, че те произвеждат мерцедесите, а ние ги крадем.