Козелът четеше вестници и ядеше грозде в софийския си апартамент. Поне правеше това до обаждането на Вълкът. Сега просто гледаше в една точка и мислеше трескаво. „Дойде денят на Козела! По-скоро седмицата му!“ Бог му бе свидетел, че не би ударил Вълкът, ако можеше. Алтернативата беше безмилостна — или Вълка или Козела, до една седмица… На един от двамата живота беше изтекъл… Твоят, Вълк.
Отиде бос в хола и набра телефона на партньора си.
— Теди, ти ли си?
— Аз — обади се неприятен висок тенор. — Ти кой си?
— Твоят шеф… Милетиев.
— О, каква чест? Какво искаш?
— Дръж се прилично, малкият, и ми говори на „Ви“! — изсъска Козелът в слушалката.
Теди се изсмя нахално.
— Така ще бъде, г-н Милетиев! С какво мога да ви услужа?
— Знаеш ли къде е ресторант „Мираж“? В Квартал „Гоце Делчев“?
— Не, но ако трябва ще го намеря!
— Трябва! След един час ще те чакам на бара!
Близнаците бяха прекосили София по преките пътища и бяха пристигнали в Бояна преди него. Пред вилата беше паркирана и колата на „Неронбанк“. Вълкът слезе и се огледа. Само цигулари се виждаха наоколо. Драго излезе да го посрещне.
— Как е? — попита той.
— Май по-добре. — Драго вдигна рамене. — Господ знае. Обръсна се за първи път, облече костюм, риза, върза връзка… Страх ме е да го кажа на глас, но май е по-добре.
Вълкът се прекръсти без да иска.
— Къде е?
— Вътре. Катето е при него!
Завари сестра си и брат си седнали един до друг на професорското канапе, потънали в разговор. В първия момент не го видяха. Пиеха чай и ядяха курабиите на майка им, които без никакво съмнение Катя беше донесла.
— Ало, роднини? — вдигнаха глави. — Спите ли?
— Говориме си — каза Катя. — Ти откога си тук.
— От един час — Вълкът намигна, седна срещу тях и отхапа от майчините си сладки, с които беше отгледан. Не само той — и тримата. — Какво си говорите?
— Дрънкаме — продължи да отговаря тя. — Тъкмо си тръгвах?
— Изчакай да разменя два лафа с брат ти и ще си ходим заедно.
— Добре. — Катя скочи лека като птичка и отиде в кабинета. След малко я чуха да говори по телефона с мъжа си.
— Как си? — попита Вълкът.
— А ти къде си? — сърдито на въпроса с въпрос го засече Бесният.
— Къде съм! Еба ли му майката къде съм! Главата ми пуши, Жоро. Преди един час перфорирахме новия шеф на „Нева“… С Гери и Драго.
— Затова ли ги нямаше, тия пичове. И те започнаха да се държат потайно като курвите.
— Как си, Жоро? Сериозно те питам.
— Не знам. Губят ми се дни. Изкарах някаква криза… Надявам се да не се повтаря.
— И аз, Господи! — Вълкът се прекръсти за втори път днес. — Добре изглеждаш… На вид нищо ти няма?
— Нищо не ме боли, но ми се губят дни. — Жоро стана и наля два малки скоча. — След Франция взех да давам „заето“.
— Знам всичко за Франция — припряно избърза Вълкът. — Май не бива да пиеш?
— Ще пия за пръв път. Наздраве… Гери ти разказа всичко, нали? — кимна. — Имаш ли представа къде е Оливия?
— Никаква, Жоро.
Мълчаха много дълго. Катя беше свършила разговора с мъжа си и сега говореше с майка им.
— Това е афганско дело. Как мислиш?
— Нямам друго обяснение — кимна Вълкът. — Баща й отдавна търсеше начин да я издърпа?
— Как би могъл да знае, че дъщеря му е в Париж, на еди коя си улица?
— Не изключвай нейната намеса, Георги?
Погледнаха се в очите. Погледът на брат му се заби в мозъка му. „Господи, какъв лъжец съм.“
— Оливия?
— Тя е едната възможност, другата е прихващане от тук! Още от летището.
Бесният се замисли.
— Това е и моето обяснение. Пуснали са ми опашка… Оливия носеше моето дете. Тя беше моята жена.. Афганците са я отвлекли, заставили са я да абортира… Колко му е да я дрогират и да я подложат на кюртаж. Нали? — Вълкът кимна.
— После са я заставили да напише писмото и са я върнали на мъжа й.
— Моят сценарий е същият — каза големия брат. — За щастие вие с Гери се отървахте живи?
— Това защо? — Жоро скочи. — Имаш ли някакво обяснение?
— Не им трябват „мокри дела“ в центъра на Париж.
— Само това?
— А какво друго?
Отново млъкнаха за дълго.
— Ще намеря Оливия, Вельо! Ти ще ми помогнеш да намеря жена си!
— Как?
— Не знам… Ако трябва ще преобърна Америка…
Вълкът го прекъсна.
— А ако е в Русия? Или някъде другаде.
— Не знам — сега Жорж изглеждаше безпомощен като дете. — „Нерон“ е могъща организация. Сам казваше, че управляваме империя. Ебал съм ти империята, ако една жена не можем да открием, та била тя и на Марс!