— Не е кой знае какво.
— Радвам се, че не ти пука. Ще се срещнем в неделя, 6 20 ч на самата засада. Чао!
— Аривидерчи — каза младият скот.
Вълкът подписа документи, учредяващи застрахователното дружество, вдигането на банковия капитал и освободи Валери.
— Жена ти е при мама — каза той. — Аз я докарах. Мини да я вземеш.
Обади се Мартин.
— Имаш Ню Йорк, шефе!
— Здравей, Япончик.
— Добро утро, Нерон. Тук е пет сутринта.
— Извинявай, не съобразих. Брат ми е зле и за това си позволих да те безпокоя. Можеш ли да ми дадеш някакъв телефон на Оливия, адрес или какъвто и да бил друг начин да вляза във връзка с нея?
— Не, Нерон. Нямам никаква представа къде е.
— Сестра й?
— Още по-малко. Мразят се от деца.
— Баща й, тогава.
— Не искай това от мен. Не искам да ти отказвам, но се налага.
— Разбирам, Япончик… Лоша работа… Още един път извинявай и лека нощ.
— Моля, Нерон, няма нищо! Лека нощ.
Оливия се размърда в леглото.
— Кой „Нерон“ беше?
— Същият — разбуденият Япончик пусна крака на пода. — Деверът ти.
— Какво иска?
— Теб.
— Трябваше да му кажеш, че съм мъртва! — каза литовката и зарови нос в пухените възглавници.
Тази вечер Нейко Змея ставаше на 30 години. Лидия беше при родителите си в Кюстендил, затова Вълкът щеше да ходи сам на тържеството. Всъщност истинската дата беше във вторник, но Змея го празнуваше днес, в неделя за удобство на старите артисти, които щяха да се стечат в ресторант „Мираж“ от цяла България.
Вълкът се облече и погледна часовника си. Беше 20.30 ч. Тържеството беше обявено в 20. Ботьо вече седеше на волана на новия мерцедес, Мартин беше на обичайното си място зад него.
— Аз ще шофирам — каза Вълкът. — Ботьо, качи се при Слънцето.
Потеглиха.
— Страхотна кола, а Мартине?
— Като космически кораб е, шефе. Вчера с Ботьо вдигнахме 300. Въобще не се чувства скоростта!
Вълкът се засмя.
— Ще се пречукате някъде, смахнати копелета. Нямаме пътища за такава скорост.
Излязоха от квартала и стъпиха на бул. „Гоце Делчев“. Слънцето караше след него, в третата кола бяха цигуларите, „излишна презастраховка! — помисли Вълкът. — И по рождени дни ли трябва да ги влачим!“
Натисна газта и бързо се откъсна от охраната. „Ще ви изпотя до кръчмата!“ — весело помисли той.
— Изостават — обади се Мартин.
— Майната им. Взе ли подаръка на Змея.
— Багажникът е пълен с подаръци.
— Добре — колата наистина вървеше като космическа. Беше набрал аванс от около двеста метра, когато даде ляв мигач и зави към ресторанта. Намали, псувайки на ум кметството. Извади цигара и когато поднесе запалка към устата си, почувства вятъра. Следващата секунда маскиран мъж изстреля първия куршум в главата му. „Козел!“ изкрещя той, но звук не издаде. После прошепна „Джерман“ и умря. Убиецът изстреля още три куршума в главата му и потъна в нощта. Когато охраната пристигна всичко беше свършило. Нерон беше мъртъв. На задната седалка лежеше Мартин. Жив, разплакан и насран.
— Полковник — каза Козелът. — Запали една свещ за императора!
— Чисто ли мина? — пита Зорин.
— Доколкото може да е чиста мократа работа!
— Някакви оплаквания от партньора?
— Напротив. Истински „хамър“, точен и безчувствен. Ще прокопса това копеле.
— Радвам се да го чуя от вас, майор Милетиев!
— Охо, и аз ли хукнах по йерархията?
— И ти. Вече си заместник командир на ескадрона. Честито, Козел!
— Благодаря. Потъвам за десетина дни. Като се върна ще се обадя.
Добър вечер, генерале! Как са ти хемороидите!
— Зле — Каза Боев. — Как е Нерон?
— Заспа… завинаги.
— Добре. Наградете изпълнителя!
— Вече го направих. Това е всичко, Стояне. Накисни си гъза в хладка вода. Помага.
— Ще го имам предвид, Владо. Лека нощ и благодаря!
— Пентхауз?
— Кажи, Стоянчо.
— „Нерон“ АД е обезглавен!
— Сигурен ли си? — не криещ ликуването си попита Дебелият.
— Имаш работа с Ескадрона на смъртта! — каза сърдито Боев и прекъсна линията.
— Доди, ти ли си? — попита Дебелият, сигурен в отговора.
— Да, Пентхауз, само аз отговарям на този номер.
— Така ли? — изглеждаше учуден. — Няма значение. Донеси утре един милион в офиса ми. И прочети една молитва за упокой на душата. Твоят приятел Велин Изов вече не е сред нас!
— Какво?
— Да, Доди. Прочети му молитвата, можеш свещ да запалиш… ако искаш, но милиона донеси задължително!
— Генерал Юлаев, Пентхауз ви безпокои.
— Кажи — неучтиво и троснато каза Гарсона.