Днес, в Дъблинската болница, Заместник следователят (при отсъствието на Мистър Левелет) получи тялото на Мисис Емили Синико, 44 годишна, която беше убита на гарата на парада Сидни, вчера вечерта. Доказателствата сочат, че докато покойната се опивала да пресече линията била блъсната от пътнически влак от Кингстоун. Получила наранявания по главата и дясната част на тялото.
Джеймс Ленън, водачът на машината, каза, че е на работа в компанията повече от 15 години. Като чул свирката, той освободил влака от скорост. Влакът се е движил бавно.
П. Дюн, началник гарата, каза, че е видял жената да пресича линията, точно след като е тръгвал влака. Тръгнал към нея и се разкрещял, но тя била ударена от влака и паднала.
Съдията: — Казвате, че дамата е паднала?
Свидетеля: — Да!
Полицейски сержант Кроли каза, че е намерил жената мъртва на релсите. Наредил да пренесат тялото в чакалнята, докато пристигне линейка.
Свидетел 57 потвърди казаното.
Д-р Халпин, стажант-хирург в Дъблинската болница, каза, че починалата е имала 2 счупени ребра и тежки контузии по дясното рамо. Вероятно ударът по главата е довел до падането. Но тези контузии не биха могли да доведат до смърт при нормални обстоятелства. Смъртта, според него, е настъпила вероятно вследствие на шок и внезапен сърдечен удар.
Мистър Х. Б. Петърсън Финли, съдържател на железницата, изразява искрени съболезнования за инцидента. Компанията винаги е взимала мерки за защита на хората, пресичащи линията, чрез бележки на всяка гара и специални пътеки. Покойната е имала навика да пресича платформите вечер и не мисли, че компанията е виновна за случилото се.
Капитан Синико, съпруг на загиналата, също даде интервю. Разпозна покойната. Не е бил в Дъблин по време на инцидента, тъй като същата сутрин е пристигнал в Ротердам. Били са женени 22 години, имали щастлив брак, допреди две години, когато съпругата му внезапно се пропила.
Мис Мери Синико, каза, че напоследък майка й започнала да броди по улиците нощем, за да търси духове. Свидетелката каза, че тя често я е карала да я придружава на срещи с Лигата. Не била вкъщи до час след инцидента.
Съдът единодушно реши че, според доказателствата, Ленън е невинен.
Заместник следователят каза, че е нещастен случай и изказа съболезнованията си на Мистър Синико и дъщеря му. Настоя компанията да вземе по строги мерки за защита на пътниците и за превенция на подобни инциденти в бъдеще. Никой не бе подведен под отговорност.
Мистър Дъфи повдигна очи от вестника и се загледа към веселият вечерен пейзаж навън. Реката тихо течеше покрай празната дестилационна и от време на време светваха къщите по шосето. Цялото това описания го възмути, замисли се, че й е разказал всичко съкровено и свято в душата си. Тези изтъркани фрази, безсмислените съболезнования, предпазливите думи на репортера, скриващ детайлите на тази ужасна смърт го отвратиха, присви го стомах. Не само, че беше унижила себе си, тя беше унижила него. Видя жалкият й, грешен, мизерен и мелодраматичен живот. Неговата духовна половинка! Замисли се как е чакала да й напълнят чашата в бара.
Но Боже, какъв край! Изведнъж е станала негодна за живота, без цел и причина, жертва на алкохола, едно от нещастията от лоното на цивилизацията. Но как е пропаднала толкова ниско! Толкова ли е бил заблуден? Спомни си изблика на чувства онази нощ и колко по-остро изтълкува ситуацията.
В тъмнината и в царството на спомените, усети как ръката й докосна неговата. Шокът, който първом удари стомаха му, сега го блъсна по нервите. Сложи си палтото и шапката и излезе навън. Студът го блъсна на прага, проникна през гънките на палтото. Влезе в бара на Чепълайзъд Бридж и си поръча топъл пунш. Сервитьорът го донесе раболепно, но не се опита да го заприказва. Имаше 4–6 работника, които говореха за цената на селските имоти. Пиеха от огромни халби и пушеха, тръскаха на килима и размазваха праха с обувките си. Мистър Дъфи седна на стола си и се загледа към тях, без да ги вижда и чува. След време излязоха и той поръча нов пунш. Седя дълго време над чашата. Беше много тихо. Сервитьорът седеше зад тезгяха, четеше „Херълд“ и се подсмихваше. От време на време се чуваше трамвая.