Annotation
Неща, които Клоуи знаеше: Айви беше самотна; Итън изглеждаше като добра партия за нея; братът на Итън, Дейвид, беше арогантен кретен.
Неща, които Клоуи трябваше да знае: да уреди сестра си с някого е сложна задача; Айви можеше да взема сама решенията си; Дейвид можеше да се окаже единственият, който наистина разбира Клоуи.
Запознайте се с Клоуи Мичъл - едно от популярните момичета в гимназия в Лос Анджелис, което е решило, че по-голямата му сестра, Айви, която е диагностицирана с аутизъм, има нужда от гадже. Клоуи дори вече има някого наум: Итън Фийлдс, мило момче, което освен киноман, е и от класа за деца със специални нужди, в който е и Айви.
Клоуи би искала да игнорира брата на Итън, Дейвид, но това няма как да се случи - Айви и Итън се притесняват да остават насаме, затова Клоуи и Дейвид трябва да излизат с тях. Скоро в групичката се оформя причудлива връзка. Колкото повече се задълбочават нещата, толкова повече Клоуи осъзнава, че сърцето не подлежи на контрол и че да бъдеш различен е едно от най-нормалните неща на света.
Клер Лазебник
НЕЩАТА, КОИТО
ТРЯБВАШЕ ДА ЗНАМ
1.
Във въздуха се носи аромат на прегорял мармалад. Влизам в кухнята и заварвам Айви до тостера.
- Здрасти, Айвс. Закуска ли си правиш? - слагам чаша вода в микровълновата и изваждам пакетче чай от шкафа.
- Аха.
По пижама е и с кръглото си лице, огромни очи и русолява конска опашка прилича на едно голямо петгодишно дете. Не казва нищо повече. Айви не си пада много по разговорите.
Тостерът изщраква и докато си направя чай, Айви вече се е настанила на масата с чиния поп-тарти* 1 и чаша студено мляко. Айпадът й е пред нея и очевидно прави нещо на него - вероятно играе на някоя игра. Отварям лаптопа си и започвам да работя върху задачата по английски, наслаждавайки се на приятната тишина на компанията й.
По коридора се чуват стъпки и изведнъж Рон изпълва вратата с широките си рамене. Облечен е с „униформата“ си за извънработно време - анцуг и тениска с достатъчно къси ръкави, които да подчертават изпъкналите му мускули.
Рон има прекрасно изразени мускули, без да изглежда напомпан. Лицето му е леко пълно, особено около челюстта, но пуска иначе късата си светлокестенява коса да пада свободно отпред, за да може да я прибира с пръсти назад - абсурдно младежки жест за близо шейсетгодишен човек.
(*1 Maрка замразени тостове. - Бел. прев.)
Убедена съм, че всяка сутрин го тренира пред огледалото.
Майка ми се омъжи за него преди повече от година, но все още го усещам като натрапник в къщата ни. И това чувство като че ли никога няма да се изпари.
- Здравейте! - казва съмнително весело. - Я се вижте, момичета, как работите! Ще приема, че пишете домашни, а не си пишете с момчета - подхвърля и застава пред хладилника. - Майка ви ожадня и, както винаги, аз съм нейният сервитьор. - Замахва с ръка, сякаш държи камшик. - Хшиуу! Тя нарежда и аз се подчинявам.
И двете замълчаваме. Той грабва полупразна бутилка вино от хладилника и две чаши от шкафа. На излизане забелязва чинията на масата пред Айви.
- Какво си похапваш там?
- Поп-тарт.
- О, Айви - обръща се към нея с пресилено милия тон, с който обикновено й говори. - Нали вече го обсъдихме? Че трябва да взимаш по-добри решения? И да се храниш, за да заредиш тялото си, а не от скука?
Рон все се опитва да наложи хранителен режим на Айви. Казва, че се грижи за здравето й, но аз ям същото количество боклуци като нея и не съм получила и една забележка. Просто защото съм по-слаба. Айви в никакъв случай не е дебела, просто е по-пухкава. Никога няма да стане супермодел, но на кого му пука, след като съдбата й така или иначе не е такава. Е, на никого, освен очевидно на Рон.
- Бях гладна - отвръща тя.
- Така ли? - пита я Рон. - Наистина ли беше гладна? Защото хапна доста добре на вечеря. Доста добре.
Обляга се на касата на вратата с чашите за вино в едната ръка и бутилката в другата. На нея се мъдри и огромен белег. Рон все повтаря, че се е порязал в лабораторията, в която е работил едно лято като дете, но аз си залагам главата, че всъщност е от бирена бутилка. Сега го играе много културен, но съм убедена, че преди е бил абсолютен хулиган. Вероятно е пребивал задръстеняците, след което е давал пет на приятелите си.
- Яде основно въглехидрати - картофи и хляб. Едва докосна салатата си.
- В нея имаше чушки - обръща се за помощ към мен Айви. - Не обичам чушки, нали, Клоуи?
- Никой не ги обича.
- Клоуи - срязва ме Рон. - Недей. - Тонът му винаги е по-рязък с мен, но предпочитам това пред снизходителния глас, с който говори на сестра ми. - Няма нужда да дояждаш това, Айви. Ще го завием и ще го хапнеш утре на закуска. А може и направо да го изхвърлим - ако питаш мен, мястото на подобни храни и без това е в кофата.