Всъщност никога не е имала времето или енергията да разреши проблемите. Винаги вдига безпомощно рамене и чака някой друг да го стори. А като изключим нея, аз съм единственият човек, на когото наистина му пука за Айви.
- Мисля, че Айви иска да има гадже.
- Какво? - мама натиска спирачките по-рязко от нормалното на червения светофар и ме поглежда ужасена. - Защо мислиш така? Никога не ми е казвала подобно нещо.
- Снощи ме видя да... се целувам с Джеймс.
- Да се целуваш?
- Не спря да ме пита за нещата, които правим - светофарът светва в зелено и отново потегляме. - После гледаше един романтичен филм на таблета си и се заговорихме за него. Тя каза, че вероятно никога няма да има гадже и звучеше много тъжно.
- О, милинката. Не мислех, че точно тази тема я интересува.
- Тя е на двайсет, мамо. Повечето двайсетгодишни в страната вече са правили секс. Тялото й е напълно развито, циците й са по-големи от моите. Обзалагам се, че мъжете я вълнуват много повече, отколкото си представяме.
- Но тя никога не говори за момчетата в класа си. Е, споменава ги, но просто изброява имена. Никое от тях не се откроява особено. А не, чакай! Сега като се замисля, няколко пъти ми спомена Итън. Повечето са оплаквания - бил й взел молива преди няколко дни и т.н. - но определено го е забелязала.
- Фактът, че му се ядосва, определено може да значи, че го харесва. В седми клас си мислех, че мразя Брайън Кеслър. Постоянно ви се оплаквах какъв гадняр е. Впоследствие беше първото момче, с което излязох на среща.
- Бил ти е гадже? Дори не помня името му.
- Е, връзката ни така и не преодоля етапа със съобщенията, но това си беше нормално за седми клас. Както и да е, ще питам Айви за Итън. Трябва да започне да излиза сама от вкъщи, преди да замина в колеж. В противен случай... - спирам се навреме. В противен случай мисълта, че съм оставила Айви без шанс за бягство от мама и Рон направо ще ме убие. - Мисля, че ще й се отрази чудесно да има гадже. Ще има с кого да разговаря, да прави разни неща, вероятно той ще й помогне малко да порасне. Освен това вероятно изпитва и физическо привличане, след като ми зададе всички тези въпроси.
- Ето от това се ужасявам - изсумтява мама. - Айви и някакво момче да изучават телата си, да се опитват да разберат как функционират, да оставят природата в тях да надделее. Много лесно може да свърши бременна, Клоуи.
- Ако й обясним точно как се забременява и как да го избегне, ще внимава, убедена съм. Всяка вечер си навива аларма, за да си мие зъбите по три минути. Няма правило, което да не следва изкъсо. Ако й обясниш за презервативите, ще ги използва. Също така вероятно ще изнася цяла лекция на всяко момче, което се опита да се измъкне от тях.
Мама се засмива, но звукът прелива във въздишка.
- Съжалявам, Клоуи, но дори ако аз преодолея страховете си, не виждам как ще се случи. И без това всякакъв тип общуване й е трудно, а като добавиш и романтиката...
Извънредни новини: мама се предава преди дори да е опитала. Което само ме нахъсва повече.
- Ще измисля нещо. Това е новата ми мисия - да намеря гадже за Айви, преди да замина за колежа. Ти не чу колко тъжно прозвуча снощи. Толкова е самотна. Трябва да го направя за нея, дори ако това означава да я водя за ръка стъпка по стъпка.
- Да я водиш за ръка стъпка по стъпка?
- Добре де, не буквално стъпка по стъпка. Ще трябва да разберат някои неща сами.
- Ето това ме ужасява.
- Преодолей го.
Когато се прибираме, Айви вече умира от глад и мама й приготвя тост със сирене и нарязания бял хляб, който току-що бяхме купили. Айви обича храната й да е мека и безцветна.
Дръпвам един стол и се настанявам от другата страна на масата. Мама се навърта наоколо и слуша, но ме оставя да говоря. Опитвам се да звуча небрежно.
- Хей, Айвс? Мислех си... Има ли момчета, с които ти харесва да се размотаваш в училище?
- Не знам - отвръща, докато оглежда изпечените крайчета на сандвича си, след което отхапва. Сдъвква хапката и преглъща. В ъгълчетата на устата й има лепкави оранжеви следи от разтопеното сирене. - Не си говорим особено.
Е, това вероятно е истина - все пак класът е специализиран за деца с аутизъм. Вероятно не се водят много разговори помежду им.
- Итън обича да си говорим. Обикновено за филми. Той е вманиачен по тях.
- Итън значи - хвърлям многозначителен поглед към мама.
- Но понякога много ме ядосва. Говори за филми, дори когато на никого друг не му пука. Диана все му повтаря: „Стига си дърдорил, на никого не му пука“, но той продължава.
Тя произнася Даяна по испанския начин, Диана.
- Мислиш ли, че е скучен?
- Понякога - Айви оставя сандвича си и се пресяга за млякото. - Ако съм гледала филма е интересно.