- Може би трябва да попиташ Итън дали не му се ходи на кино.
- Той постоянно ходи на кино.
- Имам предвид с теб.
- С мен? - бавно оставя чашата на масата, без да е отпила. - Това би било много странно.
- Защо? С Джеймс постоянно ходим на кино.
- Защото ти е гадже.
- Не винаги ми е бил гадже. Тези неща трябва да започнат все някак.
- Кои неща?
- Сещаш се... Нещата между момиче и момче.
- О... - замисля се за момент. - Вие с Джеймс ходихте ли на кино, преди да ти стане гадже?
- Да - отвръщам, макар това да не е самата истина. Всъщност се забихме на едно парти миналата пролет, после се забихме на още едно парти, после си ходихме на гости няколко пъти и в един момент просто станахме гаджета. Някъде помежду другото вероятно сме изгледали и някой филм, но никога като просто приятели.
- Ха - въздъхва Айви. - Итън наистина обича да гледа филми. Вероятно би се съгласил, ако го поканя на кино.
- Значи искаш?
- Не знам. Трябва да помисля.
Натъпква остатъка от сандвича в устата си, извинява се и става от масата.
- Страшно ми е трудно да я разбера - приближава се мама, след като Айви излиза от стаята.
- А на мен пък не. Интересно й е. Притеснена е, но й харесва. Ще продължа с опитите.
- Порастването й ми носи само смесени чувства. Твоето също. Иска ми се да продължите да сте малките ми момиченца поне още малко.
Не казвам нищо. Мина доста време, откакто за последно се почувствах малко момиченце.
8.
В часа на госпожица Кампанели във вторник обсъждаме трагичните и комедийните завършеци. Джана Родригес повдига въпроса за „Джейн Еър“, която бяхме прочели още през септември.
- Знам, че по принцип се смята за щастлив край - казва, издърпвайки конската си опашка през рамо, - но на мен въобще не ми се струва щастлив. Накрая Рочестър е пълна развалина - сляп, с една ръка, изплашен...
- Не и във филма - допълва Каролин Хоринберг. - Майкъл Фасбендер беше малко сляп, но иначе си беше съвсем наред.
- Защото е прекалено красив, за да бъде съсипан.
- Иу - отвръща Джана и момичетата започват да спорят дали Фасбендер е сладък, или не.
- Чакайте малко! - надвиква ни Камп. - Мнението на Джана беше много интересно и искам да поговорим за него. Защо Джейн не завари Рочестър силен и възмъжал, но вече свободен да се ожени за нея, когато се върна?
- Трябваше да понесе наказанието си - отвръщам.
- За какво? - извръща се към мен Джана.
- Може би защото се опита да се ожени за втора жена?
- Боже, на кого му пука - свива рамене тя. - Съпругата му беше луда. А той се грижеше за нея въпреки всичко и се опита да спаси живота й, което е повече, отколкото който да било друг е правил.
- Да се опиташ да се ожениш за някого, докато все още си женен за друг, е доста гадно.
- Гадно е да си гаден - опитва се да ми помогне Ламбърт Вини.
- Да, обаче не е честно, че и Джейн бива наказана за това - вместо да получи красивия, силен Рочестър, в който се е влюбила, получава смачкания, сляп Рочестър. Та той дори не е секси в края.
- Освен когато е Майкъл Фасбендер - допълва Сара, но Джана игнорира коментара й.
- Защо Джейн трябва да е губеща в ситуацията? Тя заслужава да е с някой готин.
- Но това е част от поуката, нали Камп? - толкова ми се иска да получа потвърждението на учителката, че се изпускам и я наричам с прякора, който използваме само зад гърба й. - Че Джейн трябва да бъде силната? Затова му казва, че друг мъж иска да се ожени за нея - за да го измъчва. В началото той беше гаден с нея и сега е неин ред, нали?
- Все още твърдя, че трябваше да го получи в първоначалния му вид. Силен и секси.
- Като Майкъл Фасбендер - казва Сара.
- Може би тя го харесва повече така - казва Дейвид Фийлдс. Седнал е до стената и както винаги се е вторачил в лаптопа си, макар очевидно да следи дискусията в часа. - Някои момичета харесват мъжете си тотално кастрирани. Нали, Клоуи? - кимва по посока на Джеймс.
Някой изкарва продължително „оооооууу“. Джеймс се вторачва в Дейвид и тъкмо отваря уста да му отговори, когато аз го прекъсвам:
- Дейвид, ако това наистина беше така, вероятно и ти щеше да излизаш на среща от време на време.
Целият клас изпада в дружен смях.
- Хора, хора, моля ви да избягвате личните нападки по време на дискусиите. Очаквах малко повече от теб, Клоуи - провиква се госпожица Кампанели.
- Съжалявам, но той започна.
- Лично аз говорех за Джейн Еър - слага ръка на гърдите си Дейвид.
- Да се върнем на Шекспир - отвръща уморено госпожица Камп.
На обяд със Сара, естествено, обсъждаме случилото се по време на часа.
- Джеймс изглеждаше готов да убие Дейвид - отбелязва тя. - Мислиш ли, че е способен да му стори нещо?