- Не - отчупвам парче от бейгъла си. Нося си храна от вкъщи, след като Рон заяви, че училищните обяди са ненужно разхищение. Тази сутрин не намерих сили да си приготвя друго освен бейгъл с топено сирене и сандвич с фъстъчено масло и сладко, от които откровено ми се повръща. - Джеймс не е склонен към насилие.
- За щастие на Дейвид. Джеймс направо може да го сгъне. Мисля, че е два пъти по-голям от него.
- Дейвид е просто тъпанар. Не знам какъв му е проблемът.
- Толкова е арогантен - Сара изважда полусдъвкан чери домат от устата си, оглежда го и го оставя на таблата си. - Мисли си, че е по-умен от всички само защото може лесно да изкара шестица.
- Ако повториш номера с домата, направо ще повърна.
- Не съм виновна - беше лигав. - Сара избутва салатата си и се пресяга за брауни. - Искаш ли да отидем някъде след училище? С кола съм.
- Не мога. Обещах на мама, че ще прибера Айви от училище. След биологията тръгвам директно натам.
- Адски е дразнещо, че сестра ти трябва да ходи в училище, което е толкова далеч. Защо не я пускат да учи тук?
- Няма специализиран клас. Може ли хапка от браунито ти?
Не ми се навлиза в дебрите на историята около образованието на Айви.
Истината е, че преди Айви посещаваше обикновено начално училище. Но още в четвърти клас останалите момичета разбраха колко е наивна и започнаха да й погаждат отвратителни номера, като да я заключват в килера и да крадат нещата й. Веднага щом разбра за случващото се, мама отписа Айви и тя започна да посещава училище за деца със специфични потребности. Може да не е академично издържано, но поне там никой не се заяжда с Айви и тя се чувства на сигурно място.
В продължение на няколко години тя е в един и същи клас в гимназия „Висенте“. Няма много възможности за деца със специфични потребности, които вече са над 18 години, така че всъщност имаме късмет, че училището й не е още по-далеч. За Ел Ей половин час път си е в рамките на допустимото. Всъщност гимназията има собствен транспорт, но Айви мрази да се вози в автобус с останалите деца. Много от тях имат сериозни поведенчески проблеми и Айви се прибираше вкъщи смазана от целия час път в ограничено пространство с деца, които се тресат върху седалките си, удрят главите си в прозорците и крещят на училищните помощници, които пътуват с тях. Затова мама заяви пред ръководството, че тя ще има отговорността да я води и взима от училище. Което не представляваше кой знае какъв проблем, докато мама не се омъжи за Рон, и той не осъзна невероятната възможност да замести платената си рецепционистка с безплатната си жена. Вследствие на което аз доста често ходя да взимам Айви.
Ето това е цялата история, но моето приятелство със Сара се основава на смеха, подигравките, клюките и искрените и не толкова искрените комплименти. Няма смисъл да вкарвам в него семейната си драма. Това би потиснало и двете ни.
Стигам до училището на Айви половин час преди края на занятията, така че мога да вляза вътре и да огледам момчетата в класа й - много ми се иска да видя как изглежда този Итън. Тъй като все още не е настъпило времето за взимане, трябва да паркирам на улицата и да вляза в двора пеша. Човек от охраната ми отваря, води ме в кабинката си, проверява личната ми карта и ми дава бадж с името ми. През последните няколко години обществените училища в Ел Ей гледат много сериозно на сигурността, а това специално се намира в неособено сигурен квартал, така че тук процедурите са още по-стриктни.
Взимала съм Айви само от двора, така че ми отнема време да намеря правилната стая. Някакъв мъж в коридора ми изкрещява да влизам в час, но аз посочвам баджа и му затварям устата.
В класната стая на Айви цари хаос и успявам да се вмъкна без никакъв проблем. Учителката и няколко помощнички седят зад маса, отрупана с лакомства (чинии с бонбони М&М, планини от шоколадови бонбони, купи с претцели), пред които са изписани цени (5 цента, 30 цента, ю цента). Учениците се разхождат из стаята с шепи, пълни с пластмасови монети, и съвсем скоро осъзнавам, че купуват лакомства с фалшивите си пари.
Но не всички. Около една трета от децата седят на чиновете си, клатят глави, треперят или се взират в празното пространство. Монетите им стоят недокоснати на чина пред тях. Една от помощничките обикаля стаята и се опитва да ги убеди да станат и да се включат в забавата.
С радост виждам Айви, която е пред масата с лакомства и събира червени бонбони М&М (единственият цвят, който харесва) на купчинка пред себе си. До нея стърчи бледо момиче с пъпчасала кожа и мазна коса, сплетена на рибена кост. Облечена е с гащеризон. Устните й се мърдат, но не мога да различа дали говори на Айви, или на себе си.