Помощничката ме забелязва и бързо се присламчва към мен.
- Здравейте, вие трябва да сте сестрата на Айви.
Тя е нисичка, красива жена със светлокафява кожа, вероятно на възрастта на Айви, но пораснала по начин, по който сестра ми не беше.
- Как разбрахте?
- Ами приличате си, с тези красиви очи.
- О, благодаря. Аз съм Клоуи.
- Кимбърли.
- Всъщност можете да ми помогнете - обръщам се към нея. - Опитваме се да развием социалните умения на Айви и си мислехме, че можем да поканим приятел от училище на среща. Лошото е, че нямаме представа кого.
- Чудесна идея - погледът й веднага се плъзва към стаята. - Нека помисля с кого обича да прекарва време.
- Кое е момичето, което стои до нея?
- Това е Диана - произнася името, точно като Айви. - Сестра ви много я харесва. Двете все са заедно. Тя определено е добър избор, но само ако успеете да й осигурите транспорт. За съжаление, тя живее далеч - в Алхамбра, или нещо подобно. Горката, пътува с автобус по няколко часа всеки ден.
Това е проблем. Имам нужда от човек, с когото Айви може да се вижда лесно и бързо. Освен това идеята за гадже май й допадна, така че забравяме за Диана.
- Ами Итън? Споменавала го е няколко пъти.
- Не съм изненадана. Той е сладур - Кимбърли кимва към стройно момче, подпряло се на стената до масата, което кротко похапва претцели от шепата си. Косата му е светлокестенява и чуплива, а леко елфското му лице ми изглежда бегло познато - вероятно съм го виждала, докато съм взимала Айви. - Всички момичета в класа имат специално място в сърцето си за Итън. А и той живее в Санта Моника, което май е близо до вас, нали?
- Доста близо, да.
- Ами значи имаме вариант. Пробвайте с него. Можете да вземете номера му от дневника - тя поглежда часовника си. - Оп, време е за почистване.
Плесва с ръце и изведнъж цялата стая се размърдва - учителите дават заръки, а учениците се разбързват да ги изпълнят. Или поне някои от тях.
Айви кротко оставя монетите си на масата с лакомствата, след което хваща Диана за ръката и я завлича към чина. Подминават Итън и забелязвам как очите му я проследяват.
Не знам много за аутизма, но познавам момчетата в гимназията и съм почти убедена, че този тук си пада по нея. И защо не? Тя е хубава и страшно сладка.
- Клоуи? - взира се в мен Айви. - Защо си тук?
- Подраних и си помислих, че може да дойда да видя класа ти. Ти...
- Шшшт! - скарва ми се тя. - Учителката говори.
Кимвам и се отдръпвам в дъното на стаята, докато класът не е официално освободен.
9.
- Итън изглежда готин - казвам в колата.
- Говори ли с него?
-Не.
- Тогава защо си мислиш, че е готин?
- Просто така изглежда.
- Не прави нищо нередно.
- Какво искаш да кажеш?
- Останалите момчета побъркват всички. Роджър например се удря по главата, а понякога учителите трябва да изкарат Ейджей от час, защото не ги слуша.
- Кой от тях харесваш най-много? Итън, Роджър или Ейджей?
- Итън.
Надявах се на този отговор.
- Супер! Мисля, че трябва да му пишеш и да го питаш дали иска да излезете този уикенд.
- Да излезем? Какво да правим?
- Ами да отидете на кино, да си вземете сладолед или да посетите някоя книжарница... Каквото ви се струва забавно.
- Можем ли да си вземем замразен йогурт?
- Естествено.
- Но ще трябва ти да ме закараш. Не мама. Той ще ме помисли за бебе, ако ме закара мама.
- Няма проблем. Значи ще му пишем, когато се приберем?
- Може. Но все пак ще е странно.
-Кое?
- Да отидем за замразен йогурт. Ние не сме съвсем приятели.
- Ами ето така можете да станете. Като правите разни неща заедно.
- Вие със Сара вече бяхте приятелки, когато започнахте да си взимате замразен йогурт.
- Но това ни сближи и станахме по-добри приятелки. Вие с Итън също сте приятели, нали?
- Не, не сме. Затова е толкова странно.
- В един клас сте и обичате да си говорите. Това е да си приятел с някого.
- Не мисля. А и почти не си говорим в училище.
- Е, ще си поговорите, когато излезете за замразен йогурт.
Айви не намира какво да отговори на това или поне не го казва гласно. Извръща глава и чувам съскането от шепота й.
Когато се прибираме у дома, намираме телефона на Итън в училищния онлайн регистър и му написваме съобщение (добре де, аз го написвам, но я карам тя да натисне бутона за изпращане).
Искаш ли да излезем за по замразен йогурт през уикенда? Айви от училище.
Отговорът на Итън пристига почти веднага.
Да, моля.
„Моля“ направо ме уби. Толкова е сладко.
- Питай го дали може в събота - казвам. - Например в 3-4?
Айви написва второ съобщение с език, приклещен между зъбите, съсредоточавайки се върху всяка думичка.