По ирония на съдбата по „Сънсет“ тир е блокирал лентите и забавя трафика, а след като стигаме до „Монтана“, не успявам да намеря място за паркиране близо до заведението.
- Три и четири е - казва Айви, когато най-сетне излизаме от колата и тръгваме натам. - Закъсняхме. Не е хубаво да се закъснява.
- Няма проблем. Пет минути не се смятат за закъснение.
- Закъснението си е закъснение.
Стигаме до заведението, отварям вратата и я последвам вътре.
- Сигурна съм, че той дори не е пристигнал още.
- Пристигнал е - спира рязко Айви, така че почти се блъскам в нея, и посочва към другия край на кафенето.
- Не спирай - отвръщам и я побутвам към Итън, който се върти около машините за замразен йогурт с ръце в джобовете. До него има още едно момче с гръб към нас, което чете инструкциите над машините. - Хайде - подканям я, защото усещам колебанието й.
Ръцете й треперят и ще започнат да се удрят в бедрата й всеки момент. Хващам я за китката и я завличам към Итън, чийто поглед най-сетне се спира върху нас.
- Здрасти, Айви - казва.
Ай ви забива поглед в земята и едва чуто промърморва „здравей“. Аз компенсирам с ентусиазъм, като едва ли не изкрещявам: „Здрасти, Итън!“ Момчето до него се обръща с любезна усмивка на лице, която изчезва в мига, в който ме вижда.
Дейвид Фийлдс.
- Клоуи? Какво правиш тук? - той поглежда към Айви, после обратно към мен. - Боже, тя ти е сестра?
- През целия ми живот, да - ето защо Итън ми се беше сторил толкова познат: той е по-слаба, по-изгърбена и по-млада версия на Дейвид. - Итън ти е брат?
- Само през целия ми живот.
-Ха.
Не знам какво друго да кажа. Ако ми беше приятел, щеше да е забавно съвпадение. Но ако ми беше приятел, вероятно отдавна щяхме да сме разбрали, че имаме брат и сестра в един и същи клас за деца със специфични потребности.
- Трябва да си вземем замразен йогурт - отбелязва Айви, въртейки се нервно.
- Да - отвръщам. - Не е ли забавно, че познавам брата на Итън? От едно училище сме. Айви, това е Дейвид. Дейвид, Айви.
- Приятно ми е да се запознаем - подава й ръка Дейвид.
После ми представя брат си, въпреки че аз вече го бях
поздравила, и с Итън се здрависваме.
Много е странно колко си приличат двамата и колко са различни едновременно. Итън е по-слаб, с по-отпуснати рамене и светлокестенявата му коса е доста по-израснала от тази на Дейвид. Различават се и по малки детайли като този, че в очите на Дейвид се чете пресметливост, преценка и знание, докато Итън изглежда колеблив и невинен.
Взимам две хартиени купички и ги подавам на Айви и Итън, които вече разглеждат различните вкусове уж поединично, но все пак някак заедно.
- Ще останеш ли? - пита ме Дейвид.
- Да. Айви така иска. А ти?
- Трябва.
- Защо?
Той просто свива рамене.
- Със сестра ти доста си приличате.
- Щях да кажа същото за теб и брат ти. И преди ми се виждаше познат, но не го свързах с теб.
- Какво съвпадение.
- Да, адски е странно.
Между нас за кратко се настанява неловко мълчание, след което и двамата заговаряме едновременно и спираме.
- Извинявай, какво? - пита ме.
- Питах те дали искаш да си вземем йогурт. А ти какво щеше да кажеш?
- Че почти не те познах без Джеймс. Мислех, че сте залепени един за друг.
Гррр. Брат му може да е голямата ми надежда за Айви, но Дейвид си остава гадняр. Дори не си правя труда да отговоря - а и какво да отговориш на подобна забележка? - просто грабвам една купичка и се нареждам на машините в другия край, за да я напълня с шоколадов йогурт.
Айви вече е на бара с топингите и поръсва йогурта си със солиден слой захарни пръчици. Итън просто седи до нея и чака - явно харесва йогурта си без излишни добавки.
- Ще платя и твоя - отбелязва, след като тя най-сетне приключва.
Тя ми хвърля несигурен поглед. Кимвам и тя му подава купичката си.
Касиерката е усмихната азиато-американка, която не спира да дърдори - или не забелязва, че Айви и Итън не й отговарят, или е достатъчно досетлива и вижда, че двамата имат нужда от помощ в комуникацията си. Връща рестото на Итън и той взима двете купички.
- Ела с мен - казва на Айви и я отвежда до една от масите. Тя поглежда през рамо към мен и аз я подканвам да го последва.
- Чудесно - приближава се до мен Дейвид. - Обсъдихме как ще протече срещата и засега е запомнил всичко, което му казах.
- Близки ли сте?
- Разбира се - оставя йогурта си на везната.
- Заедно ли сте - пита разговорливата касиерка.
С Дейвид едновременно отвръщаме не. Тя му съобщава цената, след което той се насочва към една празна маса.
- Хей, случайно да си търсите хора? - питам, докато продавачката тегли съдържанието на чашката ми.