- Какво е това? - пита ме Дейвид.
- Молба за работа - прибирам я в чантата си, за да я попълня вкъщи. - Но не помня номера на здравната си осигуровка, а и тя каза, че не е спешно.
- Работа ли си търсиш?
- Не, правя си колекция от молби.
Той не отвръща, но погледът му изследва лицето ми с недоумение - сякаш нещо в мен не му се връзва.
11.
Айви прекратява срещата около пет минути по-късно. Става рязко, докато Итън е на средата на изречението си за франчайза на „Х-мен“, идва до масата ни и казва, че е приключила.
- Сигурна ли си, че не искаш да поостанем още малко?
- Не, приключих.
- Е, добре - изправям се от мястото си. - Беше доста странно - обръщам се към Дейвид.
- Аха - отвръща. - До скоро.
Итън е станал и се присъединява към нас.
- Ще ви изпратя до колата.
- Много мило от твоя страна, но не е необходимо - казвам. - Паркирала съм на няколко преки.
- Брат ми каза, че трябва.
- Точно така - изправя се Дейвид и пуска телефона в джоба си. - Хайде. Да придружим тези две прекрасни дами до колата им.
Схващам лекия му сарказъм, но на брат му и на сестра ми това сякаш не им прави никакво впечатление. Итън продължава с монолога си за „Х-мен“, а останалите го слушаме мълчаливо и пътят до колата ми се струва безкраен. Най-сетне спираме пред субарото ни.
- Твоя ли е? - пита ме Дейвид с изненада.
- На майка ми.
- А къде е твоята кола?
- Ами не съществува.
- Сериозно? Винаги съм си те представял със секси женска кола като порше например.
- „Секси женска кола“? Какво въобще означава това? Че момичето вътре е секси или че колата е секси?
- Дори не знам защо използвах тази дума - изчервява се той. - Никога не го правя.
- За секси или за момиче говорим?
- Хайде - обръща се към Итън. - Трябва да се прибираме.
- Чакай - Итън се извърта към Айви и й подава ръка. - Изкарах си чудесно - казва любезно.
Айви се вторачва в ръката му.
- Стисни я - изсъсквам.
- Знам! - отвръща тя ядосано и слага ръката си в неговата.
Итън се привежда и я целува нежно по бузата, след което се изправя и отправя въпросителен поглед към брат си. Дейвид кимва одобрително.
- Браво. Готов ли си да тръгваме?
- Да, но трябва и ти да кажеш чао на сестрата на Айви.
- Аха - протяга ръка Дейвид. - Довиждане, Клоуи.
Стисвам ръката му, защото публиката ни не откъсва
поглед от нас.
- Довиждане, Дейвид. Беше ми приятно.
- Да, може да повторим някой път - натъртва той.
- Да, хайде.
Пускаме ръцете си и отстъпваме един от друг. Итън ни изучава в продължение на няколко секунди, прехвърляйки сивкавите си очи от лицето на единия към това на другия. Убедена съм, че чака Дейвид да ме целуне по бузата. Което няма как да се случи.
- Е? - обръщам се към Айви, когато вече сме на сигурно място в колата.
- Какво?
- Забавлява ли се?
- Не беше лошо.
- Итън изглежда много мил.
-Да, сигурно.
- Колко странно, че с брат му се познаваме от училище.
- Вие приятели ли сте?
- Всъщност не- целта е да накарам Айви да хареса Итън, така че това е единственият отговор, който й давам. - Но сме в един клас по някои предмети.
- Значи като мен и Итън, в един клас сме, но не сме приятели.
- Дори и след днешния ден? Не мислиш ли, че вече сте приятели?
- Може би. Ядохме замразен йогурт, както правите вие със Сара, а вие сте най-добри приятелки.
- Да. Така правим и с Джеймс, а той ми е гадже.
Тя замълчава, сгушва се в седалката си и започва да хапе устната си.
Когато се прибираме, си взимам душ и започвам да се приготвям за излизане.
- Какво ще кажеш? - питам Айви и се завъртам, за да огледа полата и прилепналия пуловер. - Джеймс ще ме хареса ли?
- Изглеждаш прекрасно - казва както винаги.
Без да искам я обучих да раздава безсмислени комплименти. Преди няколко години мама се бе облякла с една рокля за петдесетия рожден ден на приятелка и Айви каза: „Изглеждаш все едно си бременна, но всъщност не си нали?“
Мама разкъса роклята си и заяви, че няма да ходи на партито. Тогава изнесох лекция на Айви за това колко е важно да караш хората да се чувстват добре и сега винаги когато с мама я попитаме как изглеждаме, казва, че сме прекрасни.
Опитвам да изляза от вкъщи, без да се натъкна на Рон. Не ми се води поредния разговор за това как Джеймс трябва да влезе.
В колата разказах на Джеймс за Итън, който се бе оказал брат на Дейвид.
- Е, това е доста гадно - отвръща той. Колата направо мърка под неговото управление. Харесва ми да гледам как ръката му сменя скоростите, ако не се замисляш над метафорите, е доста секси. - Значи ще трябва да продължиш с търсенето.