Выбрать главу

- Но аз съм гладна.

- Не, не си.

- Не й казвай дали е гладна, или не - казвам. - Тялото си е нейно.

- Не можеш ли просто да спреш? - срязва ме Рон. - Оп­итвам се да й помогна. - След което докарва ослепителна усмивка и отново се извръща към сестра ми. - Искам на­шата сладка Айви да е здрава.

- Здравето й си е съвсем наред - отвръщам и това си е самата истина - Айви никога не се разболява. - Ти си този с високия холестерол. Тревожи се за себе си. Наистина ли ще пиеш от виното? Защото в него има доста калории, нали знаеш.

Умишлено спускам поглед към талията му - все се оп­лаква на майка ми, че колкото и клека да направи, не може отново да се вкара в двайсет и осми размер, затова съм убедена, че зоната е деликатна.

Рон изпъва рамене назад, за да изправи Стойката си, и глътва корем - ето какви неща правят хората, когато се вторачиш в любовните им дръжки.

- Когато ми трябва съвет от теб, Клоуи, ще те попитам. Но не чакай да се случи - и отново се обърна към Айви. - Можеш да си толкова красива. Тоест ти и сега си красива. Не искаш да прецакаш всичко, като се тъпчеш с боклуци, надебелееш и пъпчасаш, нали? Не искаш ли все някога да си хванеш гадже? Да се омъжиш? Майка ми се е омъжила, когато е била по-млада от теб! Това не те ли изумява?

- Знам - отвръща Айви. - Била е на деветнайсет, а баща ти е бил на двайсет и три. Ти си се родил две години по-късно, през 1961 година. Мама се е родила през 1972 го­дина и е единайсет години по-млада от теб.

За момент в погледа на Рон се появява изумление от огромното количество информация, с което Айви го заля, но успява бързо да се съвземе.

- Е, да... добре. Хубаво е, че помниш. Мисълта ми е, че вече си достатъчно голяма, за да се замисляш за момчета и да ти пука как изглеждаш. Като Клоуи - кимва към мен. - Тя винаги изглежда добре. Това мога да й го призная.

Изпускам саркастична въздишка. Искам този разговор просто да приключи.

- Клоуи е много красива - отбелязва Айви.

- Ти също - казва Рон. - Но това ще се промени, ако продължиш да ядеш боклуци.

Айви като че се замисля над думите му, след което взи­ма поп-тарта и отхапва още едно парче.

- Престани да го ядеш! Чуваш ли ме изобщо?

- Чувам те.

Щеше да е забавно, ако Айви умишлено го провокира­ше. Но Айви не е способна на подобни неща. Тя иска прос­то да изяде поп-тарта си на спокойствие.

- Какво става тук? - мама се появява иззад Рон.

С прическа и грим е - все пак е рецепционистка на Рон и той държи да се „понаправи“, когато отива на работа - само че се е преоблякла, след като се е прибрала, и грими­раните очи и буклите й изглеждат безумно на фона на те­ниската и анцуга. И без това не я харесвам с толкова силен грим - фон дьо тенът и сенките се насъбират по бръчици- те й и правят лицето й да изглежда по-старо, отколкото е всъщност. Толкова е красива, когато не е гримирана - с големите си замислени сини очи, чипото си носле и мал­ката си уста. С Айви много си приличат.

- Какво трябва да направя, за да получа чаша вино? - пита мама.

- Тъкмо идвах към теб - отвръща Рон с чашите и бу­тилката в ръце. - Но с момичетата се заговорихме.

Очите й прескачат от лице на лице в опит да преценят настроенията на всички в стаята.

- Ще прозвуча като най-лошата майка на света - вметва с изкуствено жизнерадостен тон, - но престани да гово­риш с децата ми и ми донеси вино!

От устата й излиза насилен смях, след което ми хвърля умоляващ поглед. Извръщам се и виждам, че сестра ми се възползва от моментната суматоха, за да натъпче остатъ­ка от поп-тарта в устата си. Давай, момиче!

- Няма проблем - отвръща Рон. - И без това родител­ските ми заложби се изчерпаха за тази вечер. Тези твои момичета... - не довършва изречението, защото завлича мама в коридора, откъдето се чува още едно пронизително кикотене.

Преди не се смееше така. Имаше дълбок, заразителен смях, който почти винаги преливаше във въздишка на облекчение. В него не се промъкваше и капка дразнещ кикот. Това е едно от многото неща, които се промениха откакто срещна Рон. Още повече, когато ни каза, че ще се омъжи за него, защото „имате нужда от баща, момичета“.

- Не, нямаме - отвърнах. - И изказването ти е обидно за всички лесбийски семейства по света.

Това прекъсна оправданията с „бащата“, но не я спря да се омъжи за Рон - мъж, когото беше срещнала в сайт за запознанства и чийто профил бе кликнала, защото: а) го бе сметнала за красив (пф) и б) беше й казал, че няма собствени деца и много съжалява за това. (Бил е женен, но се е развел.)