- Не мисля - поклаща глава тя.
Аз съм била няколко пъти, но на детски рождени дни. Айви не ходи особено много по партита. Всъщност въобще. Старая се да й обясня колко са шумни търкалящите се топки и падащите кегли.
- Ще се справиш ли?
- Не знам. Да кажа ли на Итън, че не искам да ходя?
- Чакай, имам идея.
Намирам в интернет видеа на хора, които играят боулинг, и й ги показвам, надувайки звука на максимум. Не е толкова шумно, колкото в истинска боулинг зала, но поне й дава представа за звуците, с които ще трябва да се сблъска.
Изглежда, няма против да ги гледа, дори намира няколко сама, докато Рон не се провиква от спалнята, че не може да си чуе мислите от нас. Айви си слага слушалките и продължава да гледа.
Десенсибилизацията явно върши работа, защото когато влизаме в боулинг залата, шумът е доста силен. Айви присвива очи и ръцете й веднага се стрелват към ушите, но тя успява да се спре и ги отпуска до тялото си.
- Боулинг залите винаги са шумни - съобщава ми. - Но няма проблем. Това са просто топки, които събарят кегли.
- Да. Аз също не харесвам шума, но мога да го преживея.
- И аз.
Момчетата ни чакат на касата. Итън не се сдържа и тръгва към Айви. Не знам какво по-точно иска да направи... да я прегърне? Да й стисне ръката? Да я целуне? Няма значение. Айви се дръпва лекичко и ръката му попада на рамото й, което той потупва с неудобство.
- Здравей - казва.
- Здрасти - отвръща тя. - Не мога да правя боулинг.
Трябваше да я предупредя, че не „правиш“ боулинг. Все
си мислех, че знае.
- Няма нищо - успокоява я Итън. - Ще те науча. Много съм добър.
- Вече сме резервирали алея - съобщава Дейвид. - Само трябва да си вземете обувки.
- И ние ли ще играем? - питам го.
- Защо не? Така или иначе ще останем. Или мислеше да тръгваш?
- Не си тръгвай! - вкопчва се в ръката ми Айви.
- Е, явно оставам - бях наясно, че Айви няма да позволи да си тръгна.
- Ето оттук си взимаш обувки - завежда я Итън.
- Ако играем срещу тях, ще са в един отбор, вместо да са един срещу друг. Мисля, че така е по-добре. Итън има доста състезателен дух.
Кимвам. Идеята хич не е лоша.
С Айви съобщаваме номера на обувките си на затлъстелия, оплешивяващ човек зад гишето и той тръсва няколко чифта пред нас. Забелязвам табела, че си търсят хора, и питам каква е работата.
- Наистина ли проявяваш интерес? - оглежда ме от глава до пети.
-Да.
- Табелата е стара, но човек никога не знае. Тук текучеството е голямо. Може и да изникне нещо. Ще ти донеса молба.
И изчезва в задната стаичка.
- Не искаш да работиш тук - казва ми Дейвид.
Мъжът се връща с молбата, преди да успея да му отговоря, така че изчаквам да се отдалечим до пейките за преобуване и го питам защо не.
- Първо, адски е шумно.
- Шумът сигурно не е чак толкова зле в стаите отзад.
- Може би. Но забелязали как те огледа този, докато ти подаваше молбата? Работата тук ще е панаир на изврате- няците за момиче като теб.
- За момиче като мен? Какво означава това?
- Много добре знаеш - прозвучава рязко.
- Така ли?
Той се извръща и пита Айви как се чувства с обувките за боулинг.
- Странно - отговаря тя.
- Малки ли са ти? - пита я Итън. - Първите, които пробвах, ми бяха малки и ги смених. Искаш ли да ти взема по-голям номер?
- Не знам. Просто са странни.
През последните пет години Айви носи една и съща марка кецове. Ненавижда смяната на обувки. Когато трябва да се облече официално за нещо, си е цяло мъчение.
- И на мен са ми странни - казвам. - Но няма да ги носим дълго, не се притеснявай.
- Елате да си изберете топки - приканва ни Дейвид и тръгва към релсите, на които са подредени топките.
Пресягам се за една в синьо и бяло.
- Идеално! Връзва се с тениската ми.
- Трябва да провериш теглото и дупките за пръстите.
- Не! Искам си тази - притискам топката до гърдите си и той извърта очи.
- Мога аз да ти избера топка, ако искаш - обръща се Итън към Айви.
- Добре.
- По принцип използвам по-тежка, но на теб ти трябва нещо по-леко.
- И момичетата могат да са силни - казвам на Итън.
- Знам! - без да иска повишава тон той. - Знам, че момичетата могат да са силни!
- Успокой се - казва Дейвид. - Клоуи се шегуваше. Избери топка за Айви.
- Добре - Итън ми хвърля ядосан поглед, преди да се обърне отново към релсите. Избира тъмносиня топка с брокат и я подава на сестра ми. - Ето, виж дали ти е добре.
- Какво имаш предвид? - пита тя и плъзва длан по дупките на топката.
Итън й показва как да постави пръсти в тях, след което обявява, че топката е прекалено голяма за нея, и избира друга. Подава я на Айви и тя се накланя назад под тежестта й.
- Много ли ти е тежка?