- Може би. Не знам.
- Тази е най-леката, с която разполагат.
- Тогава е добре - казвам с нетърпение. Избирането на топка вече се проточи прекалено дълго. Никак не ми се иска целият ми съботен следобед да замине в тъмно, шумно място, което смърди на пот и пържена храна. - Просто я вземи, Айви. И се изправи. Не е чак толкова тежка. Кой номер е алеята ни?
- Единайсет - казва Итън. - Тази между десет и дванайсет - повежда ни към нея. - Трябва да разпределим отборите.
- Аз и Клоуи срещу вас с Айви - изстрелва Дейвид.
Итън изглежда доволен от развоя на нещата.
- Не може ли аз да съм с Клоуи? - пита Айви.
- Не - отвръщам. Не искам да нарани чувствата на Итън. - Така ще сме по-равнопоставени. И двамата са по-добри от нас.
Айви изглежда сякаш всеки момент ще заплаче и на мен ми се приисква да я раздрусам. Не може ли да е малко по-мила с Итън? Не е глупава, много добре знае, че на подобен тип среща той би се радвал да играе с нея. Поведението й е излагащо, особено в присъствието на Дейвид, който разбира много повече от брат си.
- Хайде, ще пробваме по този начин - заявявам. С Айви цаката е да не спираш да действаш. Ако разполага с повече време да мисли, веднага ще намери причина за притеснение. - Вие сте първи. Кой ще записва резултата? Не помня как се правеше.
- Аз - включва се Дейвид. Настанява се на стола зад масата и аз бързам да седна до него, за да оставя пейката за Айви и Итън. - Итън, ти си наред.
- Може Айви да започне - отстъпва реда си Итън.
- Не знам как - отвръща тя.
- Аз ще ти помогна - помага й да хване топката по правилния начин и я отвежда до алеята. - Задръж я първо с две ръце, после с една и накрая я търкулни.
Тя се навежда, оставя топката на земята, изважда пръстите си и я побутва. Тя бавно, но сигурно се устремява към улеите.
- Ето ти хубав пример за лоша комуникация - прошепва Дейвид.
Следващият опит на Айви не протича много по-добре. Не успява да събори и една кегла.
- Няма нищо - потупва я по рамото Итън, докато наблюдават как топката баааааавно се придвижва в улея и сетне изчезва в тъмнината.
- Не се справям. Не спечелих никакви точки - прехапва устни Айви.
- И аз не бях много по-добър първия път, когато играх - успокоява я Итън.
- Кога беше това?
- Когато бях много малък.
- Искате ли да ви отстъпим реда си? - пита ги Дейвид. - Няма проблем.
- Не! - разтърсва глава Айви. - Това е измама!
Двамата с Итън се връщат на масата. Лицето й е кървавочервено и започва да удря бедрата си с юмруци.
- Не се притеснявай, Айви - казвам. - Никой от нас не е особено добър в боулинга.
- Аз съм добър - заявява Итън.
Забавно е как можеш да разбереш, че някой е аутист, от едно-единствено изречение, което дори не е грешно.
- Мой ред - ставам.
Погалвам топката и я запращам директно в улеите и двата пъти. Обръщам се и свивам рамене с усмивка: „Е, какво пък!“.
- Клоуи! - поглежда ме Айви с широко отворена уста. - Ти си много зле! Мислех, че знаеш какво правиш.
- И аз така си мислех. Явно съм забравила колко е трудно.
- Няма нищо - казва Итън. - Не се тревожи, Клоуи. Все още сме наравно.
- Да - възкликва Айви с искрящо лице. - Наравно сме.
Сядам на стола до Дейвид.
- Лош късмет - казва мрачно.
- Много лош - съгласявам се.
Ред е на Итън. Той наистина е доста добър - по-добър от мен, дори когато не се целя в улеите нарочно. Въпреки това не успява да направи спеър'* и се примирява с 8 кегли.
После идва ред на Дейвид. Той с лекота отнася седем кегли с първия си опит и запраща втората топка в празното пространство между останалите прави.
- Изискват се сериозни умения, за да събориш точния брой кегли, който искаш - прошепвам, когато се връща на мястото си до мен.
- Да, щеше да ми е по-лесно да направя спеър.
Итън се изправя, когато идва ред на Айви, и я наблюдава на около метър разстояние.
Първият й опит отново е неуспешен и буквално виждам как лицето й посърва, но втората топка бавно се придвижва до целта и събаря две кегли, преди да изчезне.
- Страхотно! - потупва я по рамото Итън, а тя ахва от щастие.
С първия си удар събарям четири кегли, а втория запращам в улея.
Така играта продължава. С Дейвид се стараем да сме на точка или две назад от резултата на брат му и сестра ми, което се оказва не по-малко трудно от това да отбелязваш страйк няколко поредни пъти. Но пък може би е малко по-забавно. Резултатите на отборите са достатъчно близо един до друг и тревожността изчезва от лицето на Айви. Дори започва да подскача, когато дойде нейният ред.
Итън всеки път вика за нея и стрелва победно ръце във въздуха за всяка съборена кегла. След всяко хвърляне тя му дава пет.
(*1 Събаряне на десетте кегли с два последователни удара. - Бел. прев.)